СРЕДСТВА ЗА ПИСАНЕ
МЕДНИТЕ ПЕСЦИ НА МОНАСИТЕ
ОТ ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Археолози откриха писала от епохата на Симеон Велики, находките нямат аналог в света Когато във Велики Преслав през Х век е имало модерна канализационна система, извеждала отпадъчните води извън дворцовия комплекс на Симеон Велики към реката, във Франция са си хвърляли съдържанието на цукалата през прозорците на улицата. Това отсече през последния ден на археологическото лято Ангел Конаклиев, ръководител за втора поредна година на разкопките на Патриаршеската базилика в дворцовия комплекс на археологическия резерват Велики Преслав и директор на музея в Търговище.
Не че тази констатация е нова, т.н. “клоака максима” беше открита доста отдавна. Според Конаклиев Преслав е имал най-развитата канализационна мрежа в Европа през Средновековието, която може би е отстъпвала само на тази в Константинопол. Това лято археолозите продължиха да копаят северната част на двора на Патриаршеската базилика за разкриване на нови отсечки от уникалния лабиринт от керамични тръби.
ОТ ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Археолози откриха писала от епохата на Симеон Велики, находките нямат аналог в света Когато във Велики Преслав през Х век е имало модерна канализационна система, извеждала отпадъчните води извън дворцовия комплекс на Симеон Велики към реката, във Франция са си хвърляли съдържанието на цукалата през прозорците на улицата. Това отсече през последния ден на археологическото лято Ангел Конаклиев, ръководител за втора поредна година на разкопките на Патриаршеската базилика в дворцовия комплекс на археологическия резерват Велики Преслав и директор на музея в Търговище.
Не че тази констатация е нова, т.н. “клоака максима” беше открита доста отдавна. Според Конаклиев Преслав е имал най-развитата канализационна мрежа в Европа през Средновековието, която може би е отстъпвала само на тази в Константинопол. Това лято археолозите продължиха да копаят северната част на двора на Патриаршеската базилика за разкриване на нови отсечки от уникалния лабиринт от керамични тръби.
На около 1,20 метра до едно огнище, твърдо датирано от Х век, неочаквано стигнали до уникалните медни писци от Симeоновия век, 11 на брой. Пособията са били използвани от книжовници от школата на Симеон, с тях са се оформяли графически ръкописните книги.
Това съобщи проф. Николай Овчаров, който като консултант на обекта, специално дойде от столицата, за да представи находката, открита от Ангел Конаклиев. До находката стигнали като очаквали от пръстта да извадят поредните монети, защото металотърсачът, с които предварително Конаклиев „прослушал” обекта, дал индикация за цветни метали. „Разпоредих внимателно да пресяват пръстта, когато внезапно в ръцете ни се оказа малка слепена с кал топка”, спомня си той.Вътре в нея открили 11 на брой дребни медни ламаринки, с вид на перца, заострени от единия край, а на обратния разширени, за да се поставят върху дървена пръчка, нещо като перодръжките от близкото минало.
Това съобщи проф. Николай Овчаров, който като консултант на обекта, специално дойде от столицата, за да представи находката, открита от Ангел Конаклиев. До находката стигнали като очаквали от пръстта да извадят поредните монети, защото металотърсачът, с които предварително Конаклиев „прослушал” обекта, дал индикация за цветни метали. „Разпоредих внимателно да пресяват пръстта, когато внезапно в ръцете ни се оказа малка слепена с кал топка”, спомня си той.Вътре в нея открили 11 на брой дребни медни ламаринки, с вид на перца, заострени от единия край, а на обратния разширени, за да се поставят върху дървена пръчка, нещо като перодръжките от близкото минало.
 |
| Комплект писци за оформяне на ръкописите - Х в. |
Всяко от перцата е с различен диаметър, т.е. всяко рисува различна по дебелина линия. Не са били за писане, а за оформяне на ръкописните книги, т.е. за украсяването им с винетки, орнаменти, главни букви. Топели са ги в различни по цвят мастила. Това е бил комплектът на неизвестен художник- миниатюрист, творил преди повече от 1000 години. Спомнете си монаха Анселмо от „Името на розата” на Уберто Еко, който рисува причудливи неща, сменяйки различни видове писала. Не съм сигурен дали в Западна Европа е намирано нещо подобно, още повече че при нас находката е открита в много добре датиран пласт от Х век, каза проф. Овчаров. „Нямаше веднага да се сетим, че това са перца за рисуване, ако сред тях не се намираха и две медни катарами, закопчалки за дървените корици на старите ръкописни книги от това време”, обясни Конаклиев.
Точно тези закопчалки оформили версията, че находката е свързана с книгата и се касае за комплект от писала. Археолозите имат и версия защо са намерени до огнището.
Най-вероятно са били изгубени от миниатюриста. Той ги е носил в торбичка на кръста, за да са му винаги под ръка. Приседнал е тук уморен и ги е загубил, после торбичката е изгнила, но пръстта е слепила в топка писалата и двете закопчалки.
„Това са най-хубавите ни находки, когато хората на онова време са загубили нещо”, твърдят археолози. Какъв е образът на този творец, никой не може да каже. Въпреки че столичен вестник писа, че са открили “писалките” на Симеон Велики, те със сигурност не са били негови, а на човек от Преславската книжовна школа от времето на Семеон или на Петър. Това е една следа, която до този момент не е разработвана въобще, защото знайно е, че историята има много оскъдни данни за това време.
Нито една книга от Преславска школа не е запазена. Те са изчезнали, има по-късни преписи, но сега за първи път се намират писците на български миниатюрист, оформял книги. Кои паметници са могли да бъдат написани с тях, също не се знае, но е сигурно, че е била една от тези велики книги, дали началото на славянската писменост. И в света няма аналог на тези средновековни „рапидографи”, твърдят археолозите.
На това място скриптории (местата, където са писани и оформяни книгите) не са открити. Находката обаче показва, че със сигурност в двореца е имало и такова място. То може да е било навсякъде по всичките тези сгради, в архиескопията например. Този вид помещения винаги са свързани с черквата.
Буквално в последните дни на разкопките в старопрестолния град археолозите открили и гроба на средновековен епископ от 13 век. Че тялото е на висш духовник, се съди по полуседналата поза на скелета, положен в зидана камера. Тази поза символизира
владишния трон. Зиданият гроб се намира само на 5-6 метра от базилика от Х век, но е в участък, който се е използвал през ХІІІ век. Некрополът е датиран някъде до 60-те, 70-те години на ХІІІ век. Това е т.н. следвторичен етап, столица е Велико Търново, но Велики Преслав става вторият град, в смисъл старопрестолният град на България.
Погребаният епископ може да се идентифицира само като сан и длъжност, но не и като име. Според археолозите той е служил по времето на цар Петър или Симеон. По добре запазените зъби на скелета със сигурност може да се каже, че е принадлежал на 30-35-годишен мъж. Възможно е това да са останките на епископ Сава І, който по времето на цар Калоян приема регалиите от папа Инокентий ІІІ. Не е изключено да е епископ Марко, който при управлението на цар Иван Асен докарва мощите на св. Петка в България. Може да е епископ Сава ІІ, който гради Троишкия манастир.
Предстои да се извършат антропологични изследвания на костите. Поне да се определи възрастта му и от какво е умрял. Преславският архиепископ е вторият по ранг, сан и важност човек в българската църква, след патриарха във Велико Търново. А Преслав остава силно почитано място като стара столица и продължава да съществува като развит град до 70-те години на 13 век.
Точно тези закопчалки оформили версията, че находката е свързана с книгата и се касае за комплект от писала. Археолозите имат и версия защо са намерени до огнището.
Най-вероятно са били изгубени от миниатюриста. Той ги е носил в торбичка на кръста, за да са му винаги под ръка. Приседнал е тук уморен и ги е загубил, после торбичката е изгнила, но пръстта е слепила в топка писалата и двете закопчалки.
„Това са най-хубавите ни находки, когато хората на онова време са загубили нещо”, твърдят археолози. Какъв е образът на този творец, никой не може да каже. Въпреки че столичен вестник писа, че са открили “писалките” на Симеон Велики, те със сигурност не са били негови, а на човек от Преславската книжовна школа от времето на Семеон или на Петър. Това е една следа, която до този момент не е разработвана въобще, защото знайно е, че историята има много оскъдни данни за това време.
Нито една книга от Преславска школа не е запазена. Те са изчезнали, има по-късни преписи, но сега за първи път се намират писците на български миниатюрист, оформял книги. Кои паметници са могли да бъдат написани с тях, също не се знае, но е сигурно, че е била една от тези велики книги, дали началото на славянската писменост. И в света няма аналог на тези средновековни „рапидографи”, твърдят археолозите.
На това място скриптории (местата, където са писани и оформяни книгите) не са открити. Находката обаче показва, че със сигурност в двореца е имало и такова място. То може да е било навсякъде по всичките тези сгради, в архиескопията например. Този вид помещения винаги са свързани с черквата.
Буквално в последните дни на разкопките в старопрестолния град археолозите открили и гроба на средновековен епископ от 13 век. Че тялото е на висш духовник, се съди по полуседналата поза на скелета, положен в зидана камера. Тази поза символизира
владишния трон. Зиданият гроб се намира само на 5-6 метра от базилика от Х век, но е в участък, който се е използвал през ХІІІ век. Некрополът е датиран някъде до 60-те, 70-те години на ХІІІ век. Това е т.н. следвторичен етап, столица е Велико Търново, но Велики Преслав става вторият град, в смисъл старопрестолният град на България.
Погребаният епископ може да се идентифицира само като сан и длъжност, но не и като име. Според археолозите той е служил по времето на цар Петър или Симеон. По добре запазените зъби на скелета със сигурност може да се каже, че е принадлежал на 30-35-годишен мъж. Възможно е това да са останките на епископ Сава І, който по времето на цар Калоян приема регалиите от папа Инокентий ІІІ. Не е изключено да е епископ Марко, който при управлението на цар Иван Асен докарва мощите на св. Петка в България. Може да е епископ Сава ІІ, който гради Троишкия манастир.
Предстои да се извършат антропологични изследвания на костите. Поне да се определи възрастта му и от какво е умрял. Преславският архиепископ е вторият по ранг, сан и важност човек в българската църква, след патриарха във Велико Търново. А Преслав остава силно почитано място като стара столица и продължава да съществува като развит град до 70-те години на 13 век.
Източник desant.net
.gif)
