КАК СА ПИСАЛИ I ?

РАЗКАЗ
Един ден от живота на средновековния писател Григорий
Зазоряваше се. Слънцето все още не се беше показало над хоризонта и ето, че отец Григорий вече беше буден и крачеше из килията си. Той бавно отвори скърцащата врата и тръгна по все още тъмния коридор. Стигна до параклиса, запали свещ и коленичи да изрече сутрешната си молитва.

Както всяка сутрин отец Григорий се върна в стаята си, в която вече проникваха топлите пролетни слънчеви лъчи. Той отвори скрина и извади бурканче с мастило, едно перо, няколко пергамента и добре овързана книга. Тази книга бе написана на гръцки език и отецът прекарваше по цял ден над нея, за да я преведе. И както винаги, той отново се зае с тази сложна задача. Беше започнал работата си още преди месец и му оставаше малко да я привърши.


Топлото следобедно слънце припичаше събудилата се за живот земя, но отец Григорий, приведен над своята работа, не му обръщаше никакво внимание. И ето, че той се размърда, затвори книгата, която превеждаше, събра пергамента, извади от скрина и предишните си преводи, подвърза ги заедно с останалите, украси корицата на новата книга и я постави в скрина. Оттам той извади още пергамент и седна отново на своята маса. Замислен, той взе перото, потопи го в мастилницата и започна да пише върху празните листове.


Ето, че вече навън месечината бе изгряла отдавна, но отец Григорий все още пишеше.Свещта до него осветяваше слабо килията му и вече започваше да догаря. Тогава той събра всико от масата, прибра го в скрина и коленичи за вечерната си молитва.
Светла Ганева , 9 клас
Източник zapiski.info
ПЪТЯТ НА РЪКОПИСИТЕ

Български учени тръгват по следите на църковни съчинения, спасени на турски остров след пиратски нападения над манастира "Св. Йоан Предтеча". Повод са откритите при разкопки щемпели, които доразкриват тайните на средновековното книгопроизводство

И библиотеката може да е вълнуващо място, доказа през 80-те Жан-Жак Ано с филма си "Името на розата" по Умберто Еко. Режисьорът успя да направи касов хит от философска книга с акцентиране върху няколко важни елемента: тайнствен ръкопис, серия убийства и детектив с монашеска качулка в средновековен скрипторий. Ако искаха да правят кино, а не наука, археолозите в екипа на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет още сега биха могли да повторят успеха. 

Резултатите от проучванията им на остров Св. Иван край Созопол изглеждат като готов сценарий: в тях откритията се въртят около атакувана от пирати обител и средновековни ръкописи, спасени малко преди разрушаването на манастира. Името му е "Св. Йоан Предтеча" и е известен с това, че там са търсили уединение дори

константинополски патриарси

като Йоан ХІІ Козмас, избран от цар Теодор Светослав за посредник в договарянето на брака му с византийската принцеса Теодора. Две императорски грамоти и една патриаршеска през XIV-XV век потвърждават привилегиите на островния манастир, един от най-богатите в региона. Това обаче го прави привлекателен и за пирати казаци, чиито нападения зачестяват през първата половина на XVII век. Турците не искат да им позволят да го превърнат в база и затова го разрушават през 1629 г., но предупреждават монасите да изнесат най-ценното от библиотеката. Ръкописите са пренесени на остров Халки до Константинопол. Там би трябвало да се пазят 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения на църковните отци. 

Проф. Попконстантинов, д-р Росина Костова и колегите им от екипа планират пътуване дотам за интересна експертиза. "Наскоро при разкриването на три нови помещения край северната оградна стена на манастирския комплекс намерихме предмети, които имат изключителна стойност не само за изясняване на живота на монасите, но и за средновековното книгопроизводство. Става дума за два бронзови щемпела (замби), чиито изящни растителни и геометрични орнаменти са украсявали кожените подвързии върху кориците на ръкописите от манастира "Св. Йоан Предтеча" - пояснява проф. Попконстантинов. - Подобни инструменти не са откривани досега при разкопки в българските земи, както и на територията на Византийската империя." Археологът е проучвал и двата най-големи извънградски манастира от  периода на Първото българско царство,

построени от цар Борис І

до с. Равна, Провадийско, и в местността Караачтеке край Варна. Отдавна се е превърнал в подвижна енциклопедия за всичко, свързано със скрипториите - едновремешните библиотеки и издателства. Може да отличи столично от провинциално производство само по закопчалката. Казва, че емайл се слага само по най-скъпите корици с плат върху дървото вместо кожа. Всъщност "евтина" е дума, която трудно може да се употреби за която и да е ръкописна книга. За всеки екземпляр са отивали поне 3-4 месеца упорит труд, изчислява проф. Попконстантинов. 

Само от обработката на ярешката или агнешката кожа до ниво пергамент свят можело да ти се завие - и в прекия смисъл, заради вредните изпарения. За да се превърне в страница, кожата се накисвала във варов разтвор и се прибавяла пепел за омекотяване. После я разпъвали на рамка да се суши, следвало дъбене, натриване с тебешир за попиване остатъците от мазнината, изстъргване с пемза и пак не ставала за книга. 

Трябвали още гасена вар, яйца и пепел, пак опъване, пак сушене... Накрая я гланцирали с ахат и кост от риба. След това обаче трябвало да се изреже излишното и да се направи тетрада - кола, както й казваме сега. През IX век тя се състояла от различно число двойни листове - от 2 до 12. Комплектуването й не било лесно - тъмните страни на листовете, онези под козината, не бивало да са до светлите. Текстът се нанасял внимателно с птичи пера, обикновено гъши или орлови, понякога и с тръстика. За упражненията върху восъчни таблички (цери) преди това служели стилосите - лопатковидни в единия край и остри в другия. По онова време

монасите пишели на коляно

или върху ниска масичка. Перата си острели с нож, който служел и за "гумичка". Грешки можело да се изчегъртват също с пемза, а страницата се доизчиствала със сюнгер. Най-ранните мастила били по китайска технология, познавали ги още в Древна Гърция и в Рим. Учените днес вече са разгадали състава им - саждите от изгаряне на иглолистни растения за оцветител, в основата смес от клей или туткал и нишесте. На мастило ставали и препечените маслини, и дъбовите шикалки с добавка от меден сулфат. 

"Но не си представяйте туш в шишенце - смее се археологът. - Сместа преминавала през гъсто сито, след това я пресовали и изсушавали. Получавало се нещо на блокчета и също като днешните бои за великденските яйца преди употреба ги разтваряли във вода." По негови наблюдения заглавките и акцентите в книгите се правели с червена боя, но рядко с киновар (живак, сяра, захар) - заради респекта, че е царският нюанс. По-често влизал в употреба миниумът, оранжавеещ оловен окис. И ръката не бивало да трепва извън очертанията, колкото и да е уморена. За щастие по онова време тиражите наистина били само "бутикови" - обикновено от 1 докъм 100, ако ставало дума за требници или псалтири за няколко черкви.
Ирина Вагалинска
Източник temanews.com


СТАРОБЪЛГАРСКИ И СЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ

Паисиева "История славяноболгарская" - 
препис от средата на XIX век.


Общ вид - Има оригинална пагинация, но доста объркана. Липсват листове в средата и в края.
Хартията - не е много дебела, но грапава и груба.
Писмо - дребно подражание на църковен полуустав, наведен много назад, с надредни знаци и ударения. Заглавията и заглавните букви са писани с червено мастило. В сравнение с оригинала текстът не показва съществени редакционни различия. Има само езикови разлики, като много църковнославянски думи и изрази са заменени с новобългарски.
Книгата - постъпила в БАН от Б. Ст. Ангелов.


Софийски псалтир (Иван Александров Песнивец)-българска редакция от 1337 г.


Общ вид - Оригинална пагинация няма. Липсват няколко листа. Пергаментът е сравнително добър, белезникав на цвят, доста тънък и добре обработен, но все пак се срещат дупки и грапавини. Писмо - среден полуустав, правилен и хубав, изискано изписан с надредни знаци, но без ударения. Заглавията са писани с червено или с червено и синьо мастило. 
Правопис - търновски, но крайно непоследователен.  
Украса - книгата не се отличава с особено богата украса, само на л. 158а има голяма квадратна заставка, запълнена с кръгли медальони и с растителни орнаменти, изработена грижливо в синьо и златно. Срещат се и три заставки с плетеничен мотив, както и големи орнаментирани букви на л. 4 и л. 158а.  
Книгата - се състои от две псалтирни части, техните тълкувания, както и похвала за цар Иван Александър. В песнивеца са включени десетте старозаветни песни, които не са запазени изцяло, поради липсващите листове. 
Ръкопис - намерен в с. Катунско конаре, Асеновградско, и чрез търновския митрополит Климент (Васил Друмев) е постъпил Българското книжовно дружество


Четириевангелие - западнобългарска редакция от края на XV в. 


Общ вид - Няма оригинална пагинация. Липсват 3 листа. Хартията е различна като дебелина и материал. 
Писмо - хубав много голям полуустав с изобилни надредни знаци, но със сравнително редки фонетични ударения. Означенията, заглавията и заглавните букви са писани с червено мастило. Големите заглавия са писани с везано писмо. 
Правопис - едноредов, сръбски. 
Украса - има голяма заставка (11) в правоъгълна рамка, изпълнена с кръгове и плетеници. Подобни заставки има и на (72а, 113а). Има богато орнаментирани заглавки. Всичко е изработено тънко и с добър вкус, обагрено в червено, зелено и мораво. 
Ръкопис - започва с разпределение на евангелските четива през годината, наредени по седмици, започвайки с Пасха. Следват евангелията, а в края на книгата има кратък синаксар. 
Произход - неизвестен.


Четириевангелие - сръбска редакция от XVI в.

Общ вид - Оригинална пагинация няма. Липсват седем листа. Хартията е различна: една по-тънка, друга по-дебела, но все грапава и недоброкачествена. 
Писмо - среден, даже едър полуустав, доста сгъстен, но с широки полета, с надредни знаци и ударения. Заглавията, заглавните букви и указанията са писани с червено мастило. Големите заглавия са писани с везано писмо. 
Правопис - двуредов по ресавска школа, но доста непоследователен.
Украса - пред всяко евангелие е изписан образът на съответния евангелист на цяла страница, обагрен в червено, зелено, кафяво и мораво-синьо. В началото на всяко евангелие има големи заставки в плетеници, преплетени кръгове и растителни мотиви, обагрени също в червено, зелено, кафяво, синьо и др. Големите заглавки са орнаментирани в плетеници. Освен четирите евангелия в ръкописа има таблици и указания за разпределението на евангелските четива през годината. 
Книгата е постъпила в БАН от Археологически музей вСофия
.

Троянски дамаскин от втората половина на XVII в. 


Общ вид -Има пагинация с буквени цифри, но не оригинална. На края липсват 5 или 6 листа. Хартията е сравнително тънка, но плътна, гладка и доброкачествена. 
Писмо - нов полуустав, изискан и красив, с ударения и надре. 
Правопис - консервативен - опит за подражаване на среднобългарско писмо. 
Книгата - е богато украсена с миниатюри, винетки и орнаментирани заглавни букви, обагрени в червено, синьо, кафяво, жълто и бледа охра и изработени с добър вкус с художествено разнообразие и с хубав правилен рисунък. Заглавията са писани с изящно везано писмо в червено, синьо и жълто.
Тоз дамаскин е един от най-старите и най-правилните преписи от онази новобългарска редакция на дамаскинарния превод, известен като Средногорски. 
Книгата - е подарена от Стефан Златев на Българското книжовно дружество в Браила.

Ахтаров сборник от 1842 г.

Общ вид Няма оригинална пагинация, както и липсващи листове.
Хартията е различна - една слабо бежова, друга сиво-синкава, но все груба, грапава, долнокачествена - от холандски произход. 
Писмо - ситен курсив, на места с полукурсивно изписване на отделни букви, с придихания и ударения. Личи влияние на гръцко писмоЦялата книга е изпълнена с разни миниатюри и картинки - малки и големи, изработени внимателни и грижливо, но твърде наивно. Някои от тях имат илюстративен характер. Използвано е черно, синьо, кафяво, зелено, жълто. 
Книгата - е писана от известния книголюбив търновски гражданин Стоянчо (или Стефан) Пенюв - Ахтар. Откъм съдържание тя няма определен характер. 
Книгата - е сборник, отразяващ различни и случайни интереси на писача. 
Ръкописът - е предаден на БАН от художничката Велика Желявска. Внучка на Стоянчо Пенев - Яхтар.
Източник archiv.cl.bas.bg ... ОР+ 

Енинският апостол - ХI век
Най-старата книга на български език в България

Description: съдържа фрагмент от Изборен апостол с четива от синаксарната и месецословната част (фрагменти): л. 1а-5б – четива за службите от 35 неделя след Петдесетница до Неделя сиропустна; л. 6а-19б – четива за службите от Великия пост до Велика събота; л. 20а-39б – месецослов, с четива за месеците септември и октомври; включени са и съответните антифони, прокимени и алилуарии, придружени с богослужебни указания; пергамент; едноеров (Ъ), двуюсов; изолирана употреба на глаголически букви; архаичен, висящ устав, 3 мм, наклонен надясно, по 17-18 реда на страница; една ръка; тъмнокафяво мастило на основния текст, киновар на заглавията и рубриките; лентовидна плетенична заставка на л. 6а; лентовидна заставка-разделител, с растителни орнаменти на л. 38а; 18 орнаментирани геометрични инициали: на л. 1б гигант-инициал; на л. 3а инициал с орнитоморфен мотив; на л. 27б инициал с тератологичен мотив; в Народната библиотека постъпва през 1964 г., намерен през 1960 г. в църквата "Св. Петка", с. Енина
Date:Х век
Publication date:1914
Type:Славянски ръкопис / Slavonic Manuscript
Format:195 x 155 мм; 39 л.
Identifier:НБКМ 1144
Relation:Славянски ръкописи / Slavonic manuscripts
Is part of:http://data.theeuropeanlibrary.org

/Collection/a0516
Language:Old Church Slavonic (cu)
Rights:Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий / St. St. Cyril and Methodius National Library
Data provider:National Library of Bulgaria
Provider:The European Library
Providing country:Bulgaria...OP+


Аврамов сборник - ръкописна книга от 1674 г.
Изписана от славния Аврам йерей Димитриевич.
Аврам Димитриевич - йерей, плодовит книжовник, талантлив калиграф и художник-миниатюрист. Работи през втората половина на XVII век в Карлово. От него са запазени няколко ръкописни книги: Служебник (1656, НБКМ), Богородични канони (1666, НБКМ), Миней за месец септември (1668, НБИВ), Псалтир (1669, Заграфски манастир) и Аврамов сборник (1674, НБИВ), които съдържат общо 2450 ръкописни страници. 

На него се приписват и Троянски дамаскин, Нов Троянски дамаскин и Еленски дамаскин - от XVII в. Книгите му имат разнообразно съдържание и богата украса. С особено богата и изящна украса е поп Аврамовият сборник, който е една от най-красиво изработените книги от XVII в. Аврам Димитриевич е един от най-дейните български книжовници от XVII в. При него се учи известният по-късно Кръстю Граматик от Кукленския манастир.



Аврамовият сборник съдържа (626 листа хартия по 32 реда) псалтир, месецослов, октоих, Богородичен акатист, Исусова служба, водосвет, календарни таблици, житие на Алексий човек божи и др.

Календарните таблици и житието на Алексий са на новобългарски език. Писмото е хубав, дребен полуустав с богата украса в балкански стил - съдържа всички видове ръкописни украшения: заглавки, заставки, концовки, миниатюри.

Особено много и разновидни по форма, големина, украса, цветове и с добавки (включително: човешки лица и очи) са заглавките. С великолепна багрена хармония от бяло, кафяво, злато, червено, синьо са изпълнени сложните плетенични заставки


На л. 202 има образ на св. Никола, на л. 584 - на св. Богородица. 
Цялата украса цели да подчертае главното, да се намери то бързо и лесноАврамовият сборник се съхранява под № 115 в Народна библиотека "Иван Вазов" Пловдив.



ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПИСАНЕТО




Реставрирана подвързия. Дъски с орнаментирана кожа. Две закопчалки





ХУДОЖЕСТВЕНА УКРАСА

Разнообразна растителна и плетенична орнаментика; червени геометрични инициали и антропоморфен мотив.

Оригиналът


Вероятно така би изглеждал оригиналът преди около 700 г. 
Компютърна обработка.


КРАСИВО ПИСАНЕ
Черно и кафяво мастило за основния текст и червено за заглавия, заглавни букви, маргинални указания и някои пунктуационни знаци 
..."черковно писмо, доста хубаво"

Заглавна буква


Маргинални указания и някои пунктоални знаци




УМОРА
текст "следобедна дрямка"

ГРЕШКИ, ПОПРАВКИ





БЕЛЕЖКИ, ДОПЪЛНЕНИЯ


Източник europeana.eu... ОР+