Гледам от няколко дни по телевизията репортажи за родното място на Паисий. Ние пак се напъваме неконструктивно.Започваме "война" и спор за нещо, което на никого няма да донесе полза. Нито да показваме паметници, нито да даваме изказване на побелели старци и селски кметове,които с такъв хъс се взимат насериозно, че чак са смешни. Ако попитате днешните деца, сигурна съм, че няма да знаят кой е този Пайсий или ако знаят нещичко, научено от училище, то това нищо не им говори.
Паисий е българин и това е най-важното! Това трябва да твърдим, а не да спорим, за да дадем основание на някои съседи, да се включат в спора!!! А те нямат нищо против да се включат... Благодаря,че имахте търпение да прочетете. А иначе съм от Банско! И ние си имаме паметник на Пайсий! Намира се на центъра до църквата. Имаме и други доказателства... Но какво от това?...
Източник nyamamideya
СПОРЪТ: ВСЕКИ ИМА ПРАВО... ДО ДОКАЗВАНЕ НА ИСТИНАТА
с.КРАЛЕВВ село Кралев дол има Паисиева чешма, за която твърдят, че е построена от Хилендарския монах, род Паисиеви, Паисиева махала и дори училище "Отец Паисий". Тъй като тези доказателства не са убедителни, радетелят на тезата, че Паисий е роден тук, 86-годишния изследовател Цанко Живков вади потънал в прахта факт.
Цанко Живков - журналист и изследовател:"Езиковедите Александър Теодоров - Балан и професор Стефан Младенов, които са идвали в Кралев дол и са изучавали специално диалекта на тукашните селяни и над 250 думи откриват, че ги има в историята по кралевски диалект,а не по Бански, който е доста характерен!"
Според Ц. Живков, който е от Перник и самоковското село Доспей няма как да е родното място на вдъхновителя на българското възраждане.
Цанко Живков: ,,Те претендират за един Паисий, който е починал
25 години след Паисий. Той бил един монах - харамия и е организирал българите и турците и са отбранили Самоков от кърджалийските нападения. Но това е друг Паисий!''.
Ц.Живков, а и кметът на село Кралев дол разказват, че има друго съвсем ново доказателство, че Паисий е роден тук. До 1944 г. няколко пъти Патриаршията е чествала делото на монаха в селото. След това през 60-те години дошло нареждане от БКП - селището да забрави за Паисий, защото родното място на светеца трябвало да е Банско.
- Банско се наложи по едни други съображения. Въз основа на една
фалшификация! Смятам, че това нещо при сегашната голяма годишнина трябва да се поправи!
Пламен Георгиев - кмет на село Кралев дол, Пернишко:
- Трябва да се докаже истината за Паисий за един българин, който го заслужава. Освен да докажат, че Кралев дол е родното място на Паисий, сега местните имат друга задача. В негова чест обещават да изградят негов паметник върху баира над селото.
САМОКОВ
Писмото на самоковци
Отворено писмо до президента Росен Плевнелиев и Инициативния комитет за честване на 250-годишнината от създаването на “История славянобългарска”
Уважаеми г-н президент!
Уважаеми дами и господа!
Честването на 250-ата годишнина от написването на “История славянобългарска” от Паисий Хилендарски ще превърне много от дните на 2012 г. в празници, в които всеки българин ще спомене името на Хилендарския монах и ще си спомни за великото му дело, възкресило от мъртвешкия сън един от най-старите народи на Европа – българският. На вас се е паднала честта да бъдете организатори на това всенародно честване, чиято кръгла годишнина ще се повтори след пет десетилетия, но тогава други ще дават оценка, а тя ще бъде с нови духовни измерения. Дано днес тържествеността не вземе връх над духовността.
Ние, днешните българи, сме длъжници на Паисий. Затова, че неговата История се превърна в пътеводна звезда, която спаси народа ни от потъващия в бездните на времето Български Ноев ковчег, той е канонизиран за светец. И онова, с което сме му длъжници, са историческите грешки на наши учени за живота му.
Първата е подмяната на родното му място. Най-старото и единствено до 1912 г. /150-ата годишнина от написването на “История славянобългарска”/ предание къде е роден Паисий, е това в самоковското село Доспей.
До тогава никой не е изказвал съмнение, че там се е родил Паисий, защото сам той в творбата си е съобщил, че е от Самоковска епархия, визирайки в нея центъра на епархията, т. е. Самоков. /С. Доспей отстои само на 3 км, а землището му опира до самия град./ До тогава редица наши учени и висши духовници са го наричали Паисий Самоковски!
В пристрастие към Самоков ли можем да обвиним Константин Иречек, който в своята “История на българите” /1876 г./ също пише, че Паисий е “роден в околностите на Самоков…” или Марин Дринов, който в писмото си до самоковци по повод освобождението на Самоков от турско робство пише: “…от вашето място се роди Паисий…”?! А как да си обясним позицията на историка на Самоков Хр. Семерджиев /1872-1932/, чиято майка е самоковка, а бащата е от Банско, и който в не една своя публикация защитава тезата, че Паисий е роден в с. Доспей. През 60-годишния си живот той не е чул от своите предци по бащина линия, че в Банско има предание да е роден там Паисий Хилендарски.
Защо се пренебрегва родовата памет, запазена в потомците на основателя на Самоковската иконописна школа Христо Димитров, който е предал на синовете си Димитър Зограф и Захарий Зограф, а чрез тях и на следващите поколения, че е племенник на Паисий /син на негова и на Лаврентий сестра/ и че Паисий е роден там, където се е родил самият Зограф – в с. Доспей! Би ли се съгласил някой, например от сформирания Национален инициативен комитет, да му бъде подменено родното място и да му бъде приписан друг родов корен?
А и кой знае повече за собствения си род – той или стоящите до него?
А как да си обясним, че вторият препис на “История славянобългарска”, т. нар. Самоковски препис, е направен от поп Алексо Велкович Попович, който е бил свещеник в с. Доспей – роден е и е живял там! Защо от хилядите български села Паисий е избрал да посети точно това село?
Отговорът е един: защото и монасите са хора. И когато са имали възможността да напуснат манастирските килии – те са отивали при своите роднини и близки. “Монасите се подчиняват на строга дисциплина. Излизането на някого от тях вън от манастира става само с разрешението на игумена, а излизането вън от Св. гора – с разрешението на Събора на старците.” /вж. Болутов, 1961:84/.
Друг източник, който може да направи своите податки за уточняване на родното място на Паисий Хилендарски, е неговото произведение. “ДНК” на всяка литературна творба е в нейния език. “Не съм учил нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто написах”, е признанието на Паисий. На какъв език тогава е написана неговата “История славянобългарска”? На църковнославянски и на родния му говор.
Още проф. Й. Иванов след откриване на черновата установява, че езиковата основа на Паисиевата творба принадлежи на Самоковския говор. А в наше време езиковедите установиха “съвпадения между характерните диалектизми в ЗЧ на “История славянобългарска” и говорните характеристики на с. Доспей” /вж. Деянова, М., 2006 г., сп. “Български език и литература”/.
В творбата си Паисий няма никъде дори намек за Банско, а препис на “История славянобългарска” там е направен едва след Освобождението!!!
Единственият “документ”, с който Банско претендира да е родно място на Паисий Хилендарски, е “донесената” от хилендарската кондика приписка, в която се говори за “отцовата кукя на Лаврентий, дарена за метох на Хилендар…”
Знайно е, че М. Ковачев “донася” приписката, “взета” от Хилендарската кондика… Защо нашите учени са повярвали на него, а не на ръководителя на групата, изпратена с научна цел, проф. Васил Захариев, който в своите изследвания и научни прояви убедително защитава тезата, че Паисий е роден в с. Доспей. Нека припомним, че няма друг български учен, който да е направил по-задълбочено изследване на делото на самоковските зографи от Възраждането. Такава приписка в Кондиката няма. Не е имало и метох на Хилендар в Банско /вж. Трайчев, Г., 1933:243 и сл./. Мистификацията, дело на проф. Й. Иванов, с публикуването на приписката във в. “Зора” – 1938 г., налага Банско за родно място на Паисий Хилендарски. Тази преднамерена заблуда се е промъкнала до ден днешен във всички писания за великия Хилендарец, а това превърна и превръща и днес изследователите му в литературни алхимици. Моралното обяснение на проф. Й. Иванов е: “нека има още едно свято място, където българинът да се покланя…”
Подбудите за това деяние се дължат на други причини. За научно откритие ли ще се смята, ако някой наш учен сега изнесе версията, че св. Иван Рилски не е роден в селцето Скрино, а в някое друго място?
Втората грешка към Паисий е отнемането на 25 години от живота му.
Според намереното край днешния Асеновград монашеско погребение /проф. В. Райков/ Паисий починал през 1773 г. Този гроб е приписан на автора на “История славянобългарска”. Никакъв знак няма, който да “сочи”, че това е бил Паисий.
Най-достоверната година за смъртта му е годината 1798-а. Има ли нещо, което да буди съмнение в приписката, датирана в светогорската кондика: “Да се знае какво се яви у манастиро дяк Марко, та си стори абер от Самоков какво се представи Паисий йеромонах Хилендарски и не се поврати вече на Света гора, а са го копале во гробе отца поп Никола на харно место. Бог да го прости три пати рекоа тука.” С годините на неговата смърт е свързано и мястото, където е погребан. Това е третата историческа грешка към Паисий.
Уважаеми господа!
Сега е времето и ваш дълг е да поправите тези грешки. Българският народ не бива повече да бъде заблуждаван, той трябва да знае истината за Паисий, защото историята не прощава никому. Тя наказва със забрава.
Владимир Георгиев
кмет на община Самоков
Ирена Коцева
председател на Общински съвет – Самоков
Иван Ненов
автор на книгите “Истината за родното място на Паисий Хилендарски” и “Самоковският препис” на “История славянобългарска”
Източник vestnikpriatel
Истината трябва да възтържествува
Преди 214 години в кондиката на Хилендарския манастир в Света гора с дата 3 юли 1798 г. е записано: “Да се знае какво се яви у манастиро дяк Марко та си стори абер от Самоков какво се представи хаджи Паисий йеромонах Хилендарски и не се поврати вече на Света гора, а са го копале во гробе отца поп Никола на харно место. Бог да го прости три пати рекоатука.”
Преданието,че Паисий е починал тук и е погребан в гробищата на църквата “Св. Никола”, е достигнало до наши дни. Монасите, чиито земен път е свършвал в Света гора, са били погребвани по древен обичай. Смъртникът гол е увиван в мантия и е слаган в гроба без ковчег. Три години след погребението гробът се е развалял, изваждали са костите, измивали са ги и са ги слагали в костницата. На черепа са отбелязвали името на покойника, датата на неговата смърт и ако е известно, родното му място. Ще повторя – ако е известно, защото кандидатът за монах, когато се е явявал пред игумена на манастира и подробно е разказвал своята автобиография, както и какви са били подбудите, които са го накарали да отиде в манастира, игуменът е бил длъжен да пази казаното в тайна. Обратното се е смятало за смъртен грях.
Човек не може да избере кога и къде да се роди и не знае кога и къде смъртта ще дойде при него. При отец Паисий тя идва в родното му място. Ние не можем да си обясним има ли намеса тук съдбата, но можем да твърдим онова, което хиляди хора са изпитвали и изпитват, че нещо все ги тегли към мястото, откъдето е започнало тяхното начало.
Сега, когато се навършват 250 години от написване на “История славянобългарска”, ние тук, в Самоков, поставяме паметна плоча на лобното място, където са тленните останки на хилендарския монах, пръв ударил камбаната, да събуди от робски сън българския народ. И макар че дълги години гробът му беше в забвение, ние сме първите, които ще продължат традицията на нашите предци от Възраждането до 40-те години на миналия век и ще се поклонят и докоснат пръстта, където са тленните останки на преподобни Паисий. Целият български народ трябва да се поклони на това място, защото Паисий възкреси този народ, за да го има и днес. А всички ние все още сме му длъжници.
Ако перифразираме думите му “О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин”, то днес ще прозвучат така: “О, неразумни и юроде, защо подмени родното ми място, защо ми приписваш чуждо монашеско погребение, далеч от мястото, където съм намерил смъртта си и защо ми отне 25 години от живота? До кога ще заблуждаваш българския народ?”
Историята трябва да поправи тези грешки. В демократичния път, по който е поела България, това вече е възможно. Истината трябва да възтържествува!
Поклон!
Иван Ненов
/слово при откриването на паметника на Паисий край църквата “Св. Никола”/
Как честваме 250-годишнината от написването на „История славянобългарска” и нейния автор – Паисий Хилендарски от Самоковска епархия? При нас, в Самоков? Една велика българска личност, включена в календара на ЮНЕСКО за 2012 г.? При програма на президента за чествания и издирване гроба на великия просветител? И чествания за пореден път в Банско, обявени от Министерство на културата? Къде сме ние?
Екипът на „По света и у нас”, посетил по този повод Самоков, ни завари, по мое скромно мнение, неподготвени. Какво свързва Самоков с Паисий Хилендарски – зададеният ми въпрос прозвуча нелепо! А какво не го свързва? Градът е центърът на Самоковска епархия, в Самоков е имало Хилендарски и Зографски метоси, има Самоковски преписи (два, дори три) на “История славянобългарска”, а авторът на втория известен в историята препис е Алекси Велкович Попович, който нарича Самоков свое „отечество”.
И това е напълно достатъчно да отпразнуваме юбилея с респект и достойнство! За съжаление в репортажа на БНТ в „По света и у нас” в събота вечер Самоков стоеше зле, особено билбордът с Паисий, заснет през буренаците край пътя.
На своя официален сайт Община Самоков няма програма за чествания на Паисий и неговото дело. Липсва и историческият календар за 2012 г., в който тези годишнини са отбелязани. Такъв забележителен юбилей не може да мине със спорадични „събития”, отразени помпозно в местните медии. Затворени в провинциалната си черупка, за пореден път пропускаме възможността да обявим, че Отец Паисий Хилендарски и Самоков са свързани неразривно, независимо от политическата конюнктура и личните интереси.
Най-активната защитница на тезата, че Отец Паисий е родом от с. Банско, разложко /днес град/, е Екатерина Бояджиева от Банско, автор на две полемични статии и книгата „Банско и Атон. Мисията на х. Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, пред прага на Българското възраждане” /2002/. Сред цитати от архива на Хилендарския манастир и от предание, публикувано във в. „Мир” в 1912 г., тя иска да докаже, че Паисиевият брат Лаврентий /виж. Послесловието” в „История славянобългарская”/ и Лаврентий, брат на х. Вълчо според запис в хиландарската кондика, са едно и също лице.
При което тя не обръща внимание на критичната статия „Към въпроса за родното място на Паисий” от специалисти по стара българска литература Боньо Ангелов в сп. „Литературна мисъл”, в която се изтъкна, че прекалено чистите таксидиотски пътувания, и то в разни посоки и през малки интервали, записани в кондиката, като извършени от някой Лаврентий, едва ли се отнасят до едно и също лице. Неговото заключение е , че вероятно е имало двама Лаврентиевци – брат на Паисий /игумен/ и брат на х. Вълчо.
Подобно съвпадение е било напълно възможно, ако вземем под внимание сведението, че през 1720 г. в Хилендар е имало двеста българи в 1822 г. -400. Виж статията на акад. Ив Радев /в интернет „За тези, които прочетат”/.
Внимателното вглеждане в различните начини, по които авторката третира въпроса за възрастта на х. Вълчо, от която в последна сметка зависи възможността той да бъде рожден брат на Паисий, показва едно крайно субективно – произволно и противоречиво – тълкуване. От една страна, описвайки ктиторския му портрет в параклиса „Св. Иван Рилски” в Хилендар, тя одобрява мнението на повечето изкуствоведи, че той „е изработен на живо” и че „живописецът” го е обрисувал напълно достоверно, това е реалистичен портрет” /банско и Атон, с. 122/
Същевременно тя изказва неодобрение относно тълкуването на възрастта на портретувания като напреднала /Бож. Райков в „Животът на Паисий”, известния на НБ, т. 18/: „Изобразеният ктитор изглежда в напреднала възраст, въпреки че в 1757 г. той би трябвало да е съм 50-годишен” /с. 120/.
Защото според Е. Бояджиева той е роден в 1710 г. – една произволна дата, основана на допускане с резерви /с. 84/ – за които после тя забравя – че баща му Бильо Баанов е роден около 1680 г. Не се привежда и доказателството, че Вълчо е роден след Лаврентий, който е роден около 1702 г. според Паисий. И така, според Е. Б. На портрета е 47 годишен мъж – но „малко прегърбен, очите ми са слабо хлътнали, но са запазили своя блясък… енергичен човек, макар и вече възрастен” /М. Ковачев, цит по Иван Ненов, „Истината за родното място на Паисий Хилендарски”, трябва да прибавим: „с хлътнали страни и удължил се /по старчески/ нос, с белоснежна коса и дори наполовина побелели вежди /а веждите белеят последни!/. Колкото до енергичния поглед на изразителните очи /с. 120/, важно е, че според изкуствоведа Ат. Божков, специалист по старобългарска иконопис, „Образът на Х. Вълчо не се отделя от общия стил на целия ансамбъл” в параклиса /цитирано по Е. Бояджиева, с. 117/.
А е всеизвестно, че в иконописния стил очите на светеца се изписват уголемени, със силен поглед, защото в тях е съсредоточена духовната му енергия – те са органът на психологическото ми въздействие върху богомолеца. За влиянието на иконописеца тук говори и схематичния рисунък на лявата ръка с неозначени стави и пр. За противоречията на авторското мнение нека кажем, ме в 1764 г. х. Вълчо дарил средства за строеж на цяла църква в двора на Зографския манастир, и тогава той „наближавал шейсетте”.
Но това значи, че седем години по-рано той не е била на 47, а поне на 51 години. А вече наистина смехотворен е опитът ди ни се внуши по-ранна възраст на дарителя с обобщението, че когато се отдал на „грандиозна благотворителна дейност в Хилендар и Зограф, х. Вълчо „бил на попрището жизнено и в средата” /с. 140/! В същата 1757 г. Паисий е бил на 35 години най-много смята се, че посочената от него в Послесловието възраст от 40 г. е закръглена. В общоприетата от геронтолозите класификация на човешките възрастови групи /виж. Ст. Визев, стареене, старост, дълголетие, 1985/ като „напреднала” се окачествява възрастта между 60 и 75 години.
Поради доста различаващите се преценки на анкетираните от нас лица /например д-р Ив. Рангелов „даде” на х. Вълчо 80 години, фотографът Младен Катранджиев 70, други „над 60”, трето още по-малко/ тук вземаме средната „напреднала възраст” от 67-68 г. Хаджи Вълчо се оказва по-стар от Паисий с 33 години. Ако приемем, че майката е омъжена п.на 17 г. и е родила Вълчо на 18, след 33 години тя е била на 51 г.
А сега да надникнем в един съвременен гинекологичен справочник. Според статистическите данни за Европа, „средната възраст на менопаузата е 51 години”, при което намаляването на плодовитостта е постепенно, при жените от „южноевропейската раса” обаче е установен „късен пубертет и ранна менопауза”/виж. Женското няло, под ред на М. Дойл, с. 206-207/ Ако имаме предвид, че се отнася за българска селянка от началото на 18 век, когато днешната акселерация не е била силен фактор, с голяма степен на вероятност може и да твърдим, че в южноевропейска България възрастта над 50 години е била неправдоподобна детеродна възраст. Би било добре да се потърси мнението и на антрополог, специалист по морфология /който разбира донякъде и от иконопис!/.
Източник vestnikpriatel
Хаджи Вълчо e бележит със своята предприемчивост и
благодетелност търговец по време на Възраждането. Родом от будното пиринско
градче Банско, той е по-малък брат на Св.
Паисий Хилендарски, а техният най-голям брат Лазар е игумен на Хилендарския
манастир. Десет години преди смъртта си Хаджи Вълчо посетил двата български
манастира в Атонската Света гора, направил щедри дарения и вложил сили и
средства във тяхното възстановяване и изграждане. Като ктитор и благодетел
името му се споменава в манастирските поменици, негови портрети има редом с
други ктитори в Хилендарския и Зографския манастири.
Зографският манастир и ктиторската дейност на Хаджи Вълчо
Хаджи Вълчо от Банско е ярък пример за един живот, подчинен безусловно на повелята на времето, на Духа и българщината. Както брат си Св. Паисий Хилендарски, той оставя дълбока диря след себе си и съумява да измъкне от прозата на живота си като богат търговец много сила, поезия и мъдрост. В едно време, когато сме "забравени от Историята", в жестока епоха, принудила българина да мисли най-вече за физическото си оцеляване, банскалията надскача грозните и безсъдържателни повели на робското положение, за да се самопостигне, също като брата си - като свободен човек и голям родолюбец.
Дейността му на ктитор, всичко което прави с голямото си сърце за нашите манастири в Света Гора, самата му човешко съществуване на личност в едно безличностно време, предизвикват вълнение и много размисли.
Неуморен в своето желание да остави нещо след себе си, да внесе подобаващ дял в утвърждаването на вярата и българщината, хаджи Вълчо простира неизчерпаемата си щедрост и върху скита "Черни вир" към Зографския манастир, където построява църквата "Рождество Богородично", по късно отъждествявана със самия скит. Хаджи Вълчо от Банско е един от първите възрожденски ктитори патриоти. Според думите на проф. Атанас Божков, той е най-щедрият, най-големият дарител от епохата на българското възраждане, превърнал се в символ на ктиторството в името на националното пробуждане.
Потомците на Паисий - щедри дарители и запалени историци Лазар Хадживълчев е правнук от 12-о коляно, неговият син Димитър е още ученик, но вече изследва миналато на
славния си род
Когато през 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание кметът на Банско - Димитър Хадживълчев дава убежище в града на четата на Баню Маринов, която е около 600 човека. В нея е и синът му Михаил. След като въстанието е потушено Димитър и децата му изгарят богатия семеен архив и бягат в Горна Джумая и Дупница. Михаил и братята му Иван и Лазар се връщат след амнистията в родния си град.
Турците ги принуждават да напуснат отново Банско като ги вкарват в 80 000 гроша дълг. При пристигането си в София тримата братя живеят под наем у преселници от Македония, които са от видната фамилия Томалеви или Томалевски. С много труд и упоритост те се замогват и изплащат дълга си. Построяват си три еднакви къщи на улица "Гладстон", чийто архитект е австриецът Швамберг. Братята действат винаги заедно. Те въвеждат нови и прогресивни за времето си технологии.
Преданието,че Паисий е починал тук и е погребан в гробищата на църквата “Св. Никола”, е достигнало до наши дни. Монасите, чиито земен път е свършвал в Света гора, са били погребвани по древен обичай. Смъртникът гол е увиван в мантия и е слаган в гроба без ковчег. Три години след погребението гробът се е развалял, изваждали са костите, измивали са ги и са ги слагали в костницата. На черепа са отбелязвали името на покойника, датата на неговата смърт и ако е известно, родното му място. Ще повторя – ако е известно, защото кандидатът за монах, когато се е явявал пред игумена на манастира и подробно е разказвал своята автобиография, както и какви са били подбудите, които са го накарали да отиде в манастира, игуменът е бил длъжен да пази казаното в тайна. Обратното се е смятало за смъртен грях.
Човек не може да избере кога и къде да се роди и не знае кога и къде смъртта ще дойде при него. При отец Паисий тя идва в родното му място. Ние не можем да си обясним има ли намеса тук съдбата, но можем да твърдим онова, което хиляди хора са изпитвали и изпитват, че нещо все ги тегли към мястото, откъдето е започнало тяхното начало.
Сега, когато се навършват 250 години от написване на “История славянобългарска”, ние тук, в Самоков, поставяме паметна плоча на лобното място, където са тленните останки на хилендарския монах, пръв ударил камбаната, да събуди от робски сън българския народ. И макар че дълги години гробът му беше в забвение, ние сме първите, които ще продължат традицията на нашите предци от Възраждането до 40-те години на миналия век и ще се поклонят и докоснат пръстта, където са тленните останки на преподобни Паисий. Целият български народ трябва да се поклони на това място, защото Паисий възкреси този народ, за да го има и днес. А всички ние все още сме му длъжници.
Ако перифразираме думите му “О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин”, то днес ще прозвучат така: “О, неразумни и юроде, защо подмени родното ми място, защо ми приписваш чуждо монашеско погребение, далеч от мястото, където съм намерил смъртта си и защо ми отне 25 години от живота? До кога ще заблуждаваш българския народ?”
Историята трябва да поправи тези грешки. В демократичния път, по който е поела България, това вече е възможно. Истината трябва да възтържествува!
Поклон!
Иван Ненов
/слово при откриването на паметника на Паисий край църквата “Св. Никола”/
Източник vestnikpriatel
Честването
На 19 юни през 1722 година е роден Паисий Хилендарски. Преди цели 290 години. Тази година се навършват и 250 години от написването на „История Славянобългарска“.В града ни отец Паисий се ползва с особена почит. Причината е, че Самоков е едно от местата, които претендират, че е родно място на великия българин. По-точно не самия град, а село Доспей, което е на около пет километра от Самоков. Може да шокирам някого, но лично аз не се вълнувам, дали Паисий е земляк. Той преди всичко е българин, дал всичко, което може, за да събуди българския дух. Било е доста отдавна, но хората са го запомнили и ще го помнят, докато има България. Не е важна самата „История Славянобългарска“. Важен е човекът, който я е написал и разпространил.
Търсенето на светли примери и повод за гордост в миналото, може би е начин да се събуди духа и да се промени настоящето. Това е нужно на един народ, не само във времената на духовна и материална нищета. Днес няма много неща и хора, с които можем да се похвалим. Дори тези, които имаме, не ценим. Затова ни остава миналото. Проблемът е, гледайки назад, да не забравяме, че днешният ден е важният. Днешният ден и днешните хора.
Източник nyamamideya
Паисий Хилендарски и
нашето време
Честването
На 19 юни през 1722 година е роден Паисий Хилендарски. Преди цели 290 години. Тази година се навършват и 250 години от написването на „История Славянобългарска“.В града ни отец Паисий се ползва с особена почит. Причината е, че Самоков е едно от местата, които претендират, че е родно място на великия българин. По-точно не самия град, а село Доспей, което е на около пет километра от Самоков. Може да шокирам някого, но лично аз не се вълнувам, дали Паисий е земляк. Той преди всичко е българин, дал всичко, което може, за да събуди българския дух. Било е доста отдавна, но хората са го запомнили и ще го помнят, докато има България. Не е важна самата „История Славянобългарска“. Важен е човекът, който я е написал и разпространил.
Търсенето на светли примери и повод за гордост в миналото, може би е начин да се събуди духа и да се промени настоящето. Това е нужно на един народ, не само във времената на духовна и материална нищета. Днес няма много неща и хора, с които можем да се похвалим. Дори тези, които имаме, не ценим. Затова ни остава миналото. Проблемът е, гледайки назад, да не забравяме, че днешният ден е важният. Днешният ден и днешните хора.
Снимките са на два паметника на Паисий Хилендарски. И двата са сравнително нови. Първият намиращ се на градският площад е огромен, но някак ми изглежда студен и не на място. Вторият е в двора на едноименното училище. Направен е от дърво и в началото не го харесвах. Днес обаче ми изглежда по-истински.
Паисий Хилендарски и
нашето време
290 години от рождението на Отец Паисий Хилендарски,
250 години от написването на „История славянобългарска”
250 години от написването на „История славянобългарска”
Как честваме 250-годишнината от написването на „История славянобългарска” и нейния автор – Паисий Хилендарски от Самоковска епархия? При нас, в Самоков? Една велика българска личност, включена в календара на ЮНЕСКО за 2012 г.? При програма на президента за чествания и издирване гроба на великия просветител? И чествания за пореден път в Банско, обявени от Министерство на културата? Къде сме ние?
Екипът на „По света и у нас”, посетил по този повод Самоков, ни завари, по мое скромно мнение, неподготвени. Какво свързва Самоков с Паисий Хилендарски – зададеният ми въпрос прозвуча нелепо! А какво не го свързва? Градът е центърът на Самоковска епархия, в Самоков е имало Хилендарски и Зографски метоси, има Самоковски преписи (два, дори три) на “История славянобългарска”, а авторът на втория известен в историята препис е Алекси Велкович Попович, който нарича Самоков свое „отечество”.
И това е напълно достатъчно да отпразнуваме юбилея с респект и достойнство! За съжаление в репортажа на БНТ в „По света и у нас” в събота вечер Самоков стоеше зле, особено билбордът с Паисий, заснет през буренаците край пътя.
На своя официален сайт Община Самоков няма програма за чествания на Паисий и неговото дело. Липсва и историческият календар за 2012 г., в който тези годишнини са отбелязани. Такъв забележителен юбилей не може да мине със спорадични „събития”, отразени помпозно в местните медии. Затворени в провинциалната си черупка, за пореден път пропускаме възможността да обявим, че Отец Паисий Хилендарски и Самоков са свързани неразривно, независимо от политическата конюнктура и личните интереси.
Когато децата на Самоков отговарят на въпроса за родното място на Паисий с „Банско”, тази кауза е вече загубена. Сега предстои да сложим в учебниците по история, че Паисий е погребан в Асеновград. Както се е засилил да доказва президентският инициативен комитет начело с гостувалата в града ни проф. Надежда Драгова. И да ни се подсмихват снизходително професори и академици, когато свързваме Самоков с Паисий. Доспейската версия за родното място на Паисий не бива да се превръща в официалната на Самоков, защото не е доказуема, а само дискусионна. За мен лично е израз на професионална некомпетентност да се занимавам с Паисий кампанийно, като участвам в чужд сценарий с цензурирано съдържание. А единственият верен факт за родното място на Паисий Хилендарски е посочен от самия него – „дошъл (роден, произхождащ) от Самоковската епархия”. Сега остава някой напорист дупничанин да докаже, че център на Самоковска епархия е била Дупница! Не дай, Боже! А за това има и „доказателства”.
Сериозните изследователи са поставили отдавна под съмнение всички „документи”, доказващи тезите както за родното място, така и за гроба на Паисий. Вече е ясно, че цитираните откъси от Хилендарската кондика са фалшификати. От шовинизма на Велика България през Втората световна война до директивите на Коминтерна за Югославянска федерация беше експлоатирано предположението на Марин Дринов, че Паисий е македонец. Никой не е взел за повод друга негова мисъл – откривателят на Паисий пише семпло: „Отец Паисий от Самоков”.
А сега ще търсим гроба му в гъркоманската Станимака (днес Асеновград). Тази теза е кощунство към една икона на Българското Възраждане – тя изпраща Отец Паисий на стари години да купува катъри из баирите на Станимака, поради което бил починал именно там! Защо да не е доживял старините си в Самоков, в метоха на Хилендар или в този на Зограф?
Като гражданка на град, дал на българите алфата и омегата на Новото време – първата печатница и първото списание, извисил за свой девиз библейското „В началото бе словото” – си позволявам да призова гражданското общество и общинското ръководство на Самоков да вземат официално становище по поредните фалшификации за родното място и за гроба на великия ни съгражданин, преподобния Отец Паисий Хилендарски!
Днес, в деня на светеца 19 юни, когато му се полага отслужване на богослужебни последования в негова прослава!
Невена Митрева, историк
Сериозните изследователи са поставили отдавна под съмнение всички „документи”, доказващи тезите както за родното място, така и за гроба на Паисий. Вече е ясно, че цитираните откъси от Хилендарската кондика са фалшификати. От шовинизма на Велика България през Втората световна война до директивите на Коминтерна за Югославянска федерация беше експлоатирано предположението на Марин Дринов, че Паисий е македонец. Никой не е взел за повод друга негова мисъл – откривателят на Паисий пише семпло: „Отец Паисий от Самоков”.
А сега ще търсим гроба му в гъркоманската Станимака (днес Асеновград). Тази теза е кощунство към една икона на Българското Възраждане – тя изпраща Отец Паисий на стари години да купува катъри из баирите на Станимака, поради което бил починал именно там! Защо да не е доживял старините си в Самоков, в метоха на Хилендар или в този на Зограф?
Като гражданка на град, дал на българите алфата и омегата на Новото време – първата печатница и първото списание, извисил за свой девиз библейското „В началото бе словото” – си позволявам да призова гражданското общество и общинското ръководство на Самоков да вземат официално становище по поредните фалшификации за родното място и за гроба на великия ни съгражданин, преподобния Отец Паисий Хилендарски!
Днес, в деня на светеца 19 юни, когато му се полага отслужване на богослужебни последования в негова прослава!
Невена Митрева, историк
БАНСКО
За възрастовата разлика между отец Паисий и ктитора Хаджи Вълчо от Банско, представен като негов брат
За възрастовата разлика между отец Паисий и ктитора Хаджи Вълчо от Банско, представен като негов брат
Хаджи Вълчо
Най-активната защитница на тезата, че Отец Паисий е родом от с. Банско, разложко /днес град/, е Екатерина Бояджиева от Банско, автор на две полемични статии и книгата „Банско и Атон. Мисията на х. Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, пред прага на Българското възраждане” /2002/. Сред цитати от архива на Хилендарския манастир и от предание, публикувано във в. „Мир” в 1912 г., тя иска да докаже, че Паисиевият брат Лаврентий /виж. Послесловието” в „История славянобългарская”/ и Лаврентий, брат на х. Вълчо според запис в хиландарската кондика, са едно и също лице.
При което тя не обръща внимание на критичната статия „Към въпроса за родното място на Паисий” от специалисти по стара българска литература Боньо Ангелов в сп. „Литературна мисъл”, в която се изтъкна, че прекалено чистите таксидиотски пътувания, и то в разни посоки и през малки интервали, записани в кондиката, като извършени от някой Лаврентий, едва ли се отнасят до едно и също лице. Неговото заключение е , че вероятно е имало двама Лаврентиевци – брат на Паисий /игумен/ и брат на х. Вълчо.
Подобно съвпадение е било напълно възможно, ако вземем под внимание сведението, че през 1720 г. в Хилендар е имало двеста българи в 1822 г. -400. Виж статията на акад. Ив Радев /в интернет „За тези, които прочетат”/.
Внимателното вглеждане в различните начини, по които авторката третира въпроса за възрастта на х. Вълчо, от която в последна сметка зависи възможността той да бъде рожден брат на Паисий, показва едно крайно субективно – произволно и противоречиво – тълкуване. От една страна, описвайки ктиторския му портрет в параклиса „Св. Иван Рилски” в Хилендар, тя одобрява мнението на повечето изкуствоведи, че той „е изработен на живо” и че „живописецът” го е обрисувал напълно достоверно, това е реалистичен портрет” /банско и Атон, с. 122/
Същевременно тя изказва неодобрение относно тълкуването на възрастта на портретувания като напреднала /Бож. Райков в „Животът на Паисий”, известния на НБ, т. 18/: „Изобразеният ктитор изглежда в напреднала възраст, въпреки че в 1757 г. той би трябвало да е съм 50-годишен” /с. 120/.
Защото според Е. Бояджиева той е роден в 1710 г. – една произволна дата, основана на допускане с резерви /с. 84/ – за които после тя забравя – че баща му Бильо Баанов е роден около 1680 г. Не се привежда и доказателството, че Вълчо е роден след Лаврентий, който е роден около 1702 г. според Паисий. И така, според Е. Б. На портрета е 47 годишен мъж – но „малко прегърбен, очите ми са слабо хлътнали, но са запазили своя блясък… енергичен човек, макар и вече възрастен” /М. Ковачев, цит по Иван Ненов, „Истината за родното място на Паисий Хилендарски”, трябва да прибавим: „с хлътнали страни и удължил се /по старчески/ нос, с белоснежна коса и дори наполовина побелели вежди /а веждите белеят последни!/. Колкото до енергичния поглед на изразителните очи /с. 120/, важно е, че според изкуствоведа Ат. Божков, специалист по старобългарска иконопис, „Образът на Х. Вълчо не се отделя от общия стил на целия ансамбъл” в параклиса /цитирано по Е. Бояджиева, с. 117/.
А е всеизвестно, че в иконописния стил очите на светеца се изписват уголемени, със силен поглед, защото в тях е съсредоточена духовната му енергия – те са органът на психологическото ми въздействие върху богомолеца. За влиянието на иконописеца тук говори и схематичния рисунък на лявата ръка с неозначени стави и пр. За противоречията на авторското мнение нека кажем, ме в 1764 г. х. Вълчо дарил средства за строеж на цяла църква в двора на Зографския манастир, и тогава той „наближавал шейсетте”.
Но това значи, че седем години по-рано той не е била на 47, а поне на 51 години. А вече наистина смехотворен е опитът ди ни се внуши по-ранна възраст на дарителя с обобщението, че когато се отдал на „грандиозна благотворителна дейност в Хилендар и Зограф, х. Вълчо „бил на попрището жизнено и в средата” /с. 140/! В същата 1757 г. Паисий е бил на 35 години най-много смята се, че посочената от него в Послесловието възраст от 40 г. е закръглена. В общоприетата от геронтолозите класификация на човешките възрастови групи /виж. Ст. Визев, стареене, старост, дълголетие, 1985/ като „напреднала” се окачествява възрастта между 60 и 75 години.
Поради доста различаващите се преценки на анкетираните от нас лица /например д-р Ив. Рангелов „даде” на х. Вълчо 80 години, фотографът Младен Катранджиев 70, други „над 60”, трето още по-малко/ тук вземаме средната „напреднала възраст” от 67-68 г. Хаджи Вълчо се оказва по-стар от Паисий с 33 години. Ако приемем, че майката е омъжена п.на 17 г. и е родила Вълчо на 18, след 33 години тя е била на 51 г.
А сега да надникнем в един съвременен гинекологичен справочник. Според статистическите данни за Европа, „средната възраст на менопаузата е 51 години”, при което намаляването на плодовитостта е постепенно, при жените от „южноевропейската раса” обаче е установен „късен пубертет и ранна менопауза”/виж. Женското няло, под ред на М. Дойл, с. 206-207/ Ако имаме предвид, че се отнася за българска селянка от началото на 18 век, когато днешната акселерация не е била силен фактор, с голяма степен на вероятност може и да твърдим, че в южноевропейска България възрастта над 50 години е била неправдоподобна детеродна възраст. Би било добре да се потърси мнението и на антрополог, специалист по морфология /който разбира донякъде и от иконопис!/.
Източник vestnikpriatel
Кой е Хаджи Вълчо
Хаджи Вълчо от Банско е ярък пример за един живот, подчинен безусловно на повелята на времето, на Духа и българщината. Както брат си Св. Паисий Хилендарски, той оставя дълбока диря след себе си и съумява да измъкне от прозата на живота си като богат търговец много сила, поезия и мъдрост. В едно време, когато сме "забравени от Историята", в жестока епоха, принудила българина да мисли най-вече за физическото си оцеляване, банскалията надскача грозните и безсъдържателни повели на робското положение, за да се самопостигне, също като брата си - като свободен човек и голям родолюбец.
Дейността му на ктитор, всичко което прави с голямото си сърце за нашите манастири в Света Гора, самата му човешко съществуване на личност в едно безличностно време, предизвикват вълнение и много размисли.
Хаджи Вълчо съчетава икономическата си мощ с щедро
дарителство и същевременно разкрива ревностното си желание като българин да
участвува в общия напредък. За да улесни разрастването на търговската дейност,
а и за да облекчи керванджиите в трудното и изморително пренасяне на стоките,
той построил със собствени средства голям хан за безплатно отсядане по пътя на
памука при с. Дутлий в Серския район, наречен "Керван сарай".
Съобразителният банскалия изградил и чешми по пътя на керваните, и няколко
моста на труднопроходими места.
Дълбоко загрижен за опазването на православната вяра –
упование на поробения български народ, хаджи Вълчо се отдал изцяло на
грандиозни благотворителни дела в българските атонски манастири "Хилендар"
и "Зограф",
тясно свързани с живота и дейността на великия му брат Паисий. Това дарителство
може да се обясни най-вече с благочестието и дълбокото народностно чувство на
благодетеля, но още и със здравата връзка между двата манастира и
процъфтяващото икономически Банско.
Дълбоко загрижен за опазването на православната вяра –
упование на поробения български народ, хаджи Вълчо се отдал изцяло на щедри
мащабни благотворителни дела.
Дарителството му е насочено към двата български манастира, с които е свързан животът на великия му брат - "Зограф" и "Хилендар" (от XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български). Това дарителство може да се обясни най-вече с благочестието и дълбокото народностно чувство на благодетеля, но още и със здравата връзка между двата манастира и процъфтяващото икономически Банско.
Дарителството му е насочено към двата български манастира, с които е свързан животът на великия му брат - "Зограф" и "Хилендар" (от XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български). Това дарителство може да се обясни най-вече с благочестието и дълбокото народностно чувство на благодетеля, но още и със здравата връзка между двата манастира и процъфтяващото икономически Банско.
През 1756 г. той започва широко по мащабите си строителство
в "Хилендар": от основите до покрива изгражда разрушеното южно крило
на манастира (три етажа и кула–камбанария), а на мястото на полуразрушения
параклис "Св. Стефан" започва изграждането на нов параклис в чест на св. Иван
Рилски.
Паметният дарствен надпис и ктиторският портрет в параклиса свидетелстват за ктиторството му. Прави впечатление, че в периода 1752-1764 г. родолюбивият българин непрекъснато сменя обекта на своето дарителство, като дава големи суми на "Зограф" само няколко месеца след като е започнал вече огромният строеж в "Хилендар" – доказателство за голямата му привързаност и към двата светогорски манастира.
В сравнение с Хилендарския манастир манастирът "Св. Георги Зограф" е много по-внушителен и може да бъде оприличен на малък средновековен град. Построен е върху яки каменни, великолепно иззидани стени, и е по-висок – пететажен, а на места и шестетажен. Щедростта на хаджи Вълчо към тази обител е несравнимо по-голяма.
Паметният дарствен надпис и ктиторският портрет в параклиса свидетелстват за ктиторството му. Прави впечатление, че в периода 1752-1764 г. родолюбивият българин непрекъснато сменя обекта на своето дарителство, като дава големи суми на "Зограф" само няколко месеца след като е започнал вече огромният строеж в "Хилендар" – доказателство за голямата му привързаност и към двата светогорски манастира.
В сравнение с Хилендарския манастир манастирът "Св. Георги Зограф" е много по-внушителен и може да бъде оприличен на малък средновековен град. Построен е върху яки каменни, великолепно иззидани стени, и е по-висок – пететажен, а на места и шестетажен. Щедростта на хаджи Вълчо към тази обител е несравнимо по-голяма.
Както свидетелства паметен надпис върху мраморна плоча в
нартекса на Зографската църква "Св. Успение Богородично", през 1758
г. той започва огромно строителство там. Много пътешественици, озовали се по
това време в Света гора описват впечатляващия и солиден градеж. За нас този
манастир е светиня, стожер в историята на българския народ. Такива вероятно са
били и помислите на родолюбивия банскалия, когато е взел решението да изгради
цялото пететажно източно крило на манастира. Според паметните надписи и
разказите на монасите то е било напълно рухнало, когато ктиторът се заема с
неговото възстановяване.
Строителната работа започнала от приземната галерия с аркадите до покрива и включвала пет етажа с монашеските килии, предхождани от дълги коридори с изглед към двора през живописни арки (архитектурен стил, напомнящ за Рилския манастир). Останалите жилищни крила са лишени от коридори и аркади и имат по-строг вид. Към източното крила са вместени няколко параклиса и кулата камбанария.Първоначално кулата била по-ниска, но по-късно, през втората половина на ХVІІ в. е надстроена, и на нея бил монтиран часовников механизъм с четири циферблата, който работи и до днес. Неговото изработване е дело на известния самоук механик от Банско Тодор Хаджирадонов, направил и часовника на кулата в родния си град. В Атон източното крило остава известно под името "Банско махала", или "Хадживълчова махала".
Строителната работа започнала от приземната галерия с аркадите до покрива и включвала пет етажа с монашеските килии, предхождани от дълги коридори с изглед към двора през живописни арки (архитектурен стил, напомнящ за Рилския манастир). Останалите жилищни крила са лишени от коридори и аркади и имат по-строг вид. Към източното крила са вместени няколко параклиса и кулата камбанария.Първоначално кулата била по-ниска, но по-късно, през втората половина на ХVІІ в. е надстроена, и на нея бил монтиран часовников механизъм с четири циферблата, който работи и до днес. Неговото изработване е дело на известния самоук механик от Банско Тодор Хаджирадонов, направил и часовника на кулата в родния си град. В Атон източното крило остава известно под името "Банско махала", или "Хадживълчова махала".
Мостът на пристанището на "Св. Георги
Зограф" (Арсана), пътят до манастира, водопроводът, калдъръмът и пр. са
дело на банскалии. Ктиторската дейност на хаджи Вълчо в тази обител продължава
построяването на църквата "Св. Успение Богородично" през 1764 г. Тя
не е впечатляваща по своите размери, но притежава художествена внушителност,
както с архитектурата, така и със стенописите си,чиито достойнства са оценени
отдавна.
Неуморен в своето желание да остави нещо след себе си, да внесе подобаващ дял в утвърждаването на вярата и българщината, хаджи Вълчо простира неизчерпаемата си щедрост и върху скита "Черни вир" към Зографския манастир, където построява църквата "Рождество Богородично", по късно отъждествявана със самия скит. Хаджи Вълчо от Банско е един от първите възрожденски ктитори патриоти. Според думите на проф. Атанас Божков, той е най-щедрият, най-големият дарител от епохата на българското възраждане, превърнал се в символ на ктиторството в името на националното пробуждане.
славния си род
Днес в центъра на София, на малката
улица "Гладстон", живеят потомците на Паисиевия брат - хаджи Вълчо.
Лазар Хадживълчев е една от многото достойни фигури във фамилията. Той е биолог
по образование. Това не му пречи да бъде цели 33 години певец-артист в
ансамбъла на Българската народна армия.
Пее и в храм-паметника "Св.Александър Невски". Работил е като началник-управление "Култура и вероизповедания" в столичното кметство. Лазар събира материали за новата история на Паисиевия род. Той допълва и родословното дърво, което обхваща 12 поколения и повече от 3000 души. Неговият син Димитър Хадживълчев, който е ученик в Музикалното училище "Любомир Пипков" в София, има невероятно за възрастта си влечение към българската история. Младият пианист познава добре миналото на Банско и на всички фамилии, които са влезли в родствени отношения с тяхната. От бащата и от сина разбирам, че Паисий е имал възможност да пътува с финансовата поддръжка на брат си Вълчо и с духовната подкрепа на вуйчо си, митрополит Серафим.
Пее и в храм-паметника "Св.Александър Невски". Работил е като началник-управление "Култура и вероизповедания" в столичното кметство. Лазар събира материали за новата история на Паисиевия род. Той допълва и родословното дърво, което обхваща 12 поколения и повече от 3000 души. Неговият син Димитър Хадживълчев, който е ученик в Музикалното училище "Любомир Пипков" в София, има невероятно за възрастта си влечение към българската история. Младият пианист познава добре миналото на Банско и на всички фамилии, които са влезли в родствени отношения с тяхната. От бащата и от сина разбирам, че Паисий е имал възможност да пътува с финансовата поддръжка на брат си Вълчо и с духовната подкрепа на вуйчо си, митрополит Серафим.
По майчина линия Паисий е
от славния Кундев род от Банско. Във фамилията има много издигнати
личности с международно влияние. Серафим, който е брат на Паисиевата майка, е
Нишки владика. Михаил Тодорович Герман - тачен дипломат в сръбския двор. Лазар
Младенов пък стига до кардиналски сан във Ватикана и дълги години е папски
библиотекар.
Мечтата на Лазар
Хадживълчев е да възстанови със своите братовчеди старата къща на рода им в
Банско. Тя, според него, трябва да придобие онзи вид, който е имала през Възраждането. Когато Паисиевата история
е изложена в Националния исторически музей Лазар, заедно със сина си Димитър и
със съпругата си Яна се редят на дълга опашка, за да видят с очите си
оригиналния ръкопис на своя роднина. Щом се прибират в къщи Хадживълчев споделя
пред близките си, че е преживял най-щастливия си ден до него момент.
Яна Хадживълчева е известна кардиоложка. Може би, защото познава добре човешкото сърце, тя казва: "Лазар и Димитър се притесняваха от срещата си с историята, тъй като имаха невероятното усещане, че се виждат с жив човек".
Яна Хадживълчева е известна кардиоложка. Може би, защото познава добре човешкото сърце, тя казва: "Лазар и Димитър се притесняваха от срещата си с историята, тъй като имаха невероятното усещане, че се виждат с жив човек".
В старата банска фамилия
дарителството се предава от поколение на поколение като най-ценно качество. Още
братът на Паисий - хаджи Вълчо (около 1705-1766) е известен като ктитор на
Хилендарския и Зографския манастир. Името му се споменава в епархиалните
поменици и на двата манастира като техен благодетел. Вълчо единствен от
тримата братя оставя потомство тъй като Лаврентий (Лазар) и Паисий (Петър)
са монаси. Има баснословни легенди за богатството му. Той е уважаван търговец,
има свои кантори от Виена до Кавала. Керваните му кръстосват цяла Европа. По
техния път той строи ханове и мостове.През 1756 г. хаджи Вълчо
посещава Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му Лазар с монашески име
Лаврентий.
Тогава той дава пари за обновяването на параклиса на обителта. На следващата година хаджи Вълчо прави щедри дарения и на Зографския манастир - обновява източното крило с жилищните помещения. През 1764 г. хаджията изгражда църквата "Свето Успение Богородично". В знак на благодарност той е изобразен и в двата манастира. Голям негов портрет е изографисан над олтара на параклиса "Св. Иван Рилски" в Хилендар. В кондиката на същия манастир се разказва задруга голяма щедрост, проявена от фамилията Лаврентий дава бащината си къща в Банско за метох. По-късно тя става начално училище, в което учителства Гоце Делчев. От децата на хаджи Вълчо тръгва началото на рода, който в наши дни достига до 12-то коляно. Днес потомците на фамилията живеят главно в Банско и София. Някои са в чужбина.
Тогава той дава пари за обновяването на параклиса на обителта. На следващата година хаджи Вълчо прави щедри дарения и на Зографския манастир - обновява източното крило с жилищните помещения. През 1764 г. хаджията изгражда църквата "Свето Успение Богородично". В знак на благодарност той е изобразен и в двата манастира. Голям негов портрет е изографисан над олтара на параклиса "Св. Иван Рилски" в Хилендар. В кондиката на същия манастир се разказва задруга голяма щедрост, проявена от фамилията Лаврентий дава бащината си къща в Банско за метох. По-късно тя става начално училище, в което учителства Гоце Делчев. От децата на хаджи Вълчо тръгва началото на рода, който в наши дни достига до 12-то коляно. Днес потомците на фамилията живеят главно в Банско и София. Някои са в чужбина.
Когато през 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание кметът на Банско - Димитър Хадживълчев дава убежище в града на четата на Баню Маринов, която е около 600 човека. В нея е и синът му Михаил. След като въстанието е потушено Димитър и децата му изгарят богатия семеен архив и бягат в Горна Джумая и Дупница. Михаил и братята му Иван и Лазар се връщат след амнистията в родния си град.
Турците ги принуждават да напуснат отново Банско като ги вкарват в 80 000 гроша дълг. При пристигането си в София тримата братя живеят под наем у преселници от Македония, които са от видната фамилия Томалеви или Томалевски. С много труд и упоритост те се замогват и изплащат дълга си. Построяват си три еднакви къщи на улица "Гладстон", чийто архитект е австриецът Швамберг. Братята действат винаги заедно. Те въвеждат нови и прогресивни за времето си технологии.
Започват първи в България
да произвеждат изключително здравата и функционална вита виенска мебел, като за
целта канят да им гостуват изявени виенски и италиански майстори. Фирмата им
"Братя Д. Л.Хадживълчови" първа въвежда лепените дървени листа в
плоскостите, т. е. шперплата. Братята се занимават с производството на
висококачествени сортови вина и печелят първите престижни медали за България от
изложения в Европа.
Такъв е медалът от 1907 г., получен на изложение в Лондон. Верни на семейната традиция те правят през 1920 г. дарение от 60 000 лв. на Министерството на народното просвещение за подпомагане на просветното и културно дело в родния им град Банско. В началото на миналия век братята купуват място зад Централната баня, изграждат улица и търговски здания от двете й страни. По-късно те подаряват мястото на софийската община. Това е днешната улица "Триадица". Виненият склад на Хадживълчеви е на улица "Искър" в собствения им "Златишки хан", където се е крил Левски. Днес на мястото на хана има гараж на Министерския съвет и на Народното събрание.
Такъв е медалът от 1907 г., получен на изложение в Лондон. Верни на семейната традиция те правят през 1920 г. дарение от 60 000 лв. на Министерството на народното просвещение за подпомагане на просветното и културно дело в родния им град Банско. В началото на миналия век братята купуват място зад Централната баня, изграждат улица и търговски здания от двете й страни. По-късно те подаряват мястото на софийската община. Това е днешната улица "Триадица". Виненият склад на Хадживълчеви е на улица "Искър" в собствения им "Златишки хан", където се е крил Левски. Днес на мястото на хана има гараж на Министерския съвет и на Народното събрание.
Подобно на дедите си
Иван, Лазар и Михаил отиват на поклонение в Атон, където правят щедри дарения.
Там ги посрещат с подобаващи почести - като потомци на големия благодетел хаджи
Вълчо. Синът на Лазар - Димитър,
е първият от рода, който се занимава с хрониката на Хадживълчевци. Част от нея
е описана още през 1923 г. в "Златна книга на дарителите за народна
просвета".
Благодарение на изследванията на Димитър и на проф. Йордан Иванов през 30-те години на 20-ти век се доказва, че Банско е родното място на Паисий. Димитър е и първият, който чертае родословното дърво. Той е адвокат и търговец, изключително ерудиран. До края на живота си пише драмата "Факленосецът от Атон", посветена на отец Паисий. Тя е в три части. Синът му Лазар получил от баща си печат с кръстосани пушка и сабя. Между тях пише: "Свобода или смърт".
Благодарение на изследванията на Димитър и на проф. Йордан Иванов през 30-те години на 20-ти век се доказва, че Банско е родното място на Паисий. Димитър е и първият, който чертае родословното дърво. Той е адвокат и търговец, изключително ерудиран. До края на живота си пише драмата "Факленосецът от Атон", посветена на отец Паисий. Тя е в три части. Синът му Лазар получил от баща си печат с кръстосани пушка и сабя. Между тях пише: "Свобода или смърт".
В кръга на печата има надпис: "Серски
революционен окръг. Разложка околия." Лазар вече го е подарил на сина си
Димитър, който има задачата да го изследва. Така в хадживълчовата фамилия,
освен имената Лазар и Димитър, от баща на син се предава и задължението да се
изследва историята на паисиевия род.
.gif)
