МОНЕТИ И БАНКНОТИ
На обратната страна е изобразен портрет на Паисий Хилендарски, държащ в дясната си ръка книга с надпис „История славяно бол”. Във външния пръстен на монетата има надпис „Паисий Хилендарски” и годините „1722 – 1972”.
| Емисия: | 1972 |
| Номинал: | 5 лева |
| Метал: | Ag 900/1000 |
| Качество: | мат-гланц  |
| Тегло: | 20.5 gr. |
| Диаметър: | 36 mm. |
| Гурт: | вдлъбнати петолъчни звезди |
| Тираж: | 200 000 |
Източник coinsbg
Българска народна банка пусна в обръщение сребърна възпоменателна монета 250 години
История славянобългарска.
Монетата е с номинална стойност 10 лв., изработена от сребро, проба 925/1000 с частично позлатяване и тираж 4000 бр. Тегло - 23. 33 г., диаметър - 38.61 мм.
Монетата е с номинална стойност 10 лв., изработена от сребро, проба 925/1000 с частично позлатяване и тираж 4000 бр. Тегло - 23. 33 г., диаметър - 38.61 мм.
На лицевата
страна е изобразена стилизираната корица на първия препис на История
славянобългарска, а под нея – емблемата на Българската народна банка с годината
1879, изписана върху лентата. Околовръст е изписано БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, номинала 10 ЛЕВА и година на емисията 2012.
На обратната
страна има стилизирано изображение на Историята, печата на Паисий
Хилендарски, подписа му и известен цитат от „История славянобългарска”. Околовръст
е изписано 250 ГОДИНИ • ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА •. Художествен проект Елена Тодорова и Тодор Тодоров.
Българска народна банка пусна в обръщение банкнота от 2 лева, 2005 г. с основен художествен мотив Паисий Хилендарски (1722 -1773 г.).
КУЛТУРА НА БАНКНОТИТЕ
Знаете ли какво е общото между св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Иван Милев, Петър Берон, Стефан Стамболов, Пенчо Славейков и Алеко Константинов? И защо те са в обращение, а от играта вече излязоха севастократорката Десислава, Христо Г. Данов, Захарий Зограф, Иван Вазов, Добри Христов, Васил Левски, Кольо Фичето, Захари Стоянов, Владимир Димитров-Майстора и паметникът на солунските двама братя пред Народната библиотека?
Ако още не сте се сетили - или сте толкова бедни, че рядко виждате пари, или толкова богати, че в портфейла ви вместо банкноти лежи тесте кредитни карти. На останалите е ясно - всички тези забележителни личности от българската култура и история са изобразени върху нашите банкноти.
Само че тези от първата група са основно от културата в обращение и днес, а останалите - бяха на парите през 90-те години до падането на правителството на Виденов. В края на 1994-а се появи банкнота от 1000 лева с образа на Васил Левски, а заради стремглавото увеличение на цените и обезценяването на лева в средата на 1996-а - Кольо Фичето изгря върху 2000 лв. Само година по-късно - през май 1997-а, вече имахме и банкнота от 50 хиляди лева, с изображение на паметника на Кирил и Методий пред Народната библиотека (дело на скулптора Владимир Гиновски).
През ХХI век за пръв път, откакто България печата банкноти, върху тях се появяват само дейци на културата - творци и учени. Тези, които помнят най-дълго задържалите се в обращение наши пари, веднага ще забележат разликата. По времето на Тодор Живков и по-точно - от 1962 г. до 1991 г., грозно димяха девненските химически заводи (от 10-те лева) и ТЕЦ “Марица-изток” от двайсетачката. На обратната им страна пък се бе разположил вождът и учителят Георги Димитров. По-дребните банкноти бяха по-симпатични, особено двулевката с гроздоберачката Кина Гърбова.
А банкнотите от 5 лв. приличаха на пощенска картичка с изглед на курортния комплекс Слънчев бряг. Но в съчетание със сърп и чук. Най-близко до културата и все пак по-скоро до историята бе книжното левче с храм-паметника на Шипка. Писатели и поети, художници, музиканти, артисти и учени не се срещаха в парите. Въпреки че във всяка от гореизброените гилдии имаше елит, който лежеше върху пари в буквалния смисъл. Разбира се, решението какви да са картинките тогава се е вземало на партийно ниво и в повечето случаи режимът се е стараел да пропагандира постиженията си.
Кой взема тези решения днес, когато изображенията на личности от истинския духовен елит на България са върху парите? Въпреки че настоящите творци по правило не са много близо до финикийските знаци.
Как да изглеждат парите се решава от Управителния съвет на Българската народна банка. Мартин Заимов, подуправител на БНБ и ръководител на управление “Емисионно”, което контролира валутния борд от 1997 до 2003 г., си спомня: “През 1998-а, заради деноминация, имахме възможност за кардинална промяна на подхода. Аз наложих идеята да се сложат лица от българския елит, които не са непременно свързани с властта в политически смисъл.
Единственото изключение е Стамболов (върху 20 лв.), защото отпечатването на тази банкнота беше подготвено още преди деноминацията, а това е доста скъп процес. Пък и той има дейност и като поет. Но като цяло исках да избегнем традиционната визия на парите като израз на властта.”
Най-спорен от шестте образа се оказал този на св. Иван Рилски. Светецът е не само върху банкнотите от 1 лев, които днес вече почти не се срещат, но и върху монетите. Възраженията дошли главно от страна на Българската православна църква. Клирът не бил съгласен образът на светец да стои върху пари. Още повече, че като монах отшелник Иван Рилски приел плодовете, но отказал златото, което цар Петър му предложил при посещението си в Рилската му обител.
Проблемът, според Заимов, е в различната интерпретация на смисъла на парите. Те не са непременно “коренът на злото”, както е в песента на “Пинк Флойд”. Могат да бъдат разглеждани като рационален, относително справедлив измерител на стойност.
Крайният аргумент, който от БНБ изпратили на Светия синод, бил, че най-православната от православните църкви - започвайки от IV век, позволява върху византийските монети да има не само светци, а и самия Исус Христос.
Отново изображение на монах - Паисий Хилендарски, е основният художествен мотив в лицевата страна на двулевката. Във фона се вижда Зографският манастир в Атон, неговият печат и монашеска килия. На обратната страна на банкнотата е отпечатано факсимиле от Зографска чернова на “История славянобългарска”.
Банкнотата е направо като малък учебник по история - с имена на български царе, изображения на пръстена с печат на цар Калоян и на три печата с образите на Михаил Шишман, Светослав Тертер и Иван Асен II. В дясната част е изправеният коронован лъв на Христофор Жефарович, в който с микротекст са отпечатани имената на владетели от Първото и Второто българско царство. Долу вдясно е включен и герб на България с три лъва, публикуван през 1483 г. в Грюнбергския хералдически сборник.
Петте лева ни пренасят направо в първите десетилетия на ХХ век, когато живее и твори един от интересните, но незаслужено не и от най-популярните български художници Иван Милев. Авторът на Рибния буквар е върху 10-те лева. Проблемът с Петър Берон е, че няма запазени негови снимки. Така че портретът е представа на художника за това как е изглеждал докторът.
Двама писатели, почти връстници, стоят върху парите с най-високи цифри - поетът Пенчо Славейков (50 лева) и авторът на “Бай Ганьо” Алеко Константинов (100 лева).
И все пак, сред толкова творци и народни будители върху банкноти на най-голяма популярност сред населението се радва политикът Стефан Стамболов. Или поне неговият портрет, отпечатан върху 20-те лева, е издаден в най-голям тираж.
По данни на БНБ в момента из страната циркулират 95,1 милиона броя от тази банкнота - или почти една трета от всички книжни пари.
Евроархитектурни компромиси
Официалната валута на еврозоната, към която и ние ще се присъединим може би някой ден, също се придържа към културна образност в дизайна си.
От едната страна на банкнотите са изобразени архитектурни елементи, а от другата - мостове. Банкнотите са седем, с номинални стойности от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро. Страните в еврозоната пък са доста повече - 17. Не е възможно да се включат изображения от всяка. И за да няма обидени, изображенията са посветени не на отделни страни, а на различни артистични епохи в европейската архитектура - от класицизма (5 евро) до модернизма (500 евро). Австрийският дизайнер Роберт Калина е ползвал за вдъхновение конкретни мостове, но във финалния дизайн са премахнати всички елементи, които биха улеснили разпознаването на прототипа.
Франкове без крави и банкери. Някой необразован противник на мира се беше запитал: “Какво е дала на света Швейцария за векове мирен неутралитет? Часовник с кукувичка!” Въпреки че първата пееща час по час кукувичка е направена в Германия, швейцарците наистина разбират от часовници, шоколад, крави, туризъм и банково дело. Но по парите им няма да срещнете рогат добитък и заснежени върхове, нито тлъсти банкери, стрелки и зъбни колелца. Върху актуалната емисия са се настанили удобно само хора на културата.
Върху най-дребната банкнота (10 франка) в жълта гама е изобразен Льо Корбюзие - пионер на модерната архитектура. На двайсетачката (в червени тонове) е прочутият композитор Хонегер. На 50-те франка (в зелено)е изобразена художничката Софи Тойбер-Арп. Най-скъпо продаваният скулптор в света Алберто Джакомети (през 2010-а неговият “Крачещ човек”, показан на гърба на банкнотата, бе продаден за 110 млн. ) е поставен върху 100 франка, а писателят Шарл Рамю краси банкнотата от 200 франка.
На хилядарката е изобразен историкът на изкуството и културата Якоб Буркхарт. Цялата серия банкноти с тема изкуство и култура е по проект на Йорг Цинцмайер и е в обращение от 1995 г. Всички банкноти са височина 74 mm, а ширината им расте заедно със стойността. Освен това швейцарските банкноти са истински шедьоври на полиграфското изкуство.
ОБРАЗЪТ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ - И НА ПОЩЕНСКА МАРКА
250-ата
годишнина от написването на "История славянобългарска" е почетено и с
издаването на юбилейна пощенска марка. Тя е пусната в употреба от
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
информираха от държавното ведомство. Образът на
Паисий Хилендарски е пресъздаден върху пощенско-филателното издание от
художника Апостол Апостолов. Марката е в тираж 12 000 броя. По повод
150 години от рождението на видния учен, общественик и политик от края на XIX и
началото на XX век проф. Иван Шишманов днес (22 юни) е валидиран специален
илюстрован пощенски плик, съобщиха още от МТИТС.
Заветите на Паисий Хилендарски
.gif)
