ЦАРСТВОТО НА МАНАСТИРИТЕ

ПОЛУОСТРОВ 
ATOН - СВЕТА ГОРА

Атон или Света гора е планински полуостров в Северна Гърция. Той е автономна монашеска общност под гръцки суверенитет и седалище на 20православни манастира. Духовно е подчинена директно на Цариградската патриаршия в Истанбул. Обитаването на полуострова е разрешено само на монасите и общото население е около 1400 души.
Според едно старо предание, Света Богородица заедно със Свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят Свети Лазар. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир Ивирон. Божията Майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила Сина си да превърне това място в нейна градина. Изведнъж зачула глас: "Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение". От тогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията Майка.
Света гора се оформя като манастирска общност през 963 година, когато монахът Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на Четвъртия кръстоносен поход в 13 век Света гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През 14 век каталунски наемници ограбват атонските манастири.
Когато през 15 век пада Византийската империя, Света гора се намира под ислямското владичество на Османската империя. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатсвото на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на 19 век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като РусияБългарияРумъния и Сърбия. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири и има по една "своя" обител.
Така до 1912, когато България има два свои манастира на Атон - Зографския и Хилендарския манастир. През същата 1912 година, по време на Балканската война, турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след Втора световна война.
Според гръцката конституция Атонската планина (Света гора) е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастрира с правото на самоуправление, което се извършва от "Светата общност", управляваща автономията). Главен град и административни център е Карея, която е седалище на губернатора като представител на гръцката власт. 
Духовно, Света гора е под директната юрисдикция на вселенския патриарх в Цариград. Наред с манастирите има 12 скита - малки монашески общности, а така също и келии и колиби. Съществуват и постници (пещери и колиби), предпочитани от монасите, желаещи да водят по-строг аскетичен живот
Всички лица, живеещи на Атонската Света гора стават гръцки граждани без никакви формалности, след като приемат монашеството. 
Всеки поклонник от мъжки пол над 18 г. би могъл да посети Света гора, но едва след като получи специално позволение.
Посещението на жени в Света гора е забранено с императорски хрисовул през 1060 година. Дори и животни от женски пол не могат да се внасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. 
Във връзка с това е интересно да се спомене, че по времето на гръцката гражданска война, Атон е убежище за много бежанци, между които е имало жени и девойки.
Дори и в днешно време манастирите на Света гора са трудно достъпни и поради това често пострадват от големи и опустошителни пожари. Най-пресният случай е от март 2004 година, когато избухва пожар в сръбския манастир Хилендар. Поради същата тази недостъпност загиват патриарсите Александър и Петър VII заедно със 16 души на разбилия се хеликоптер в Егейско море, близо да Света гора.
Гръцкият език се използва за обща употреба както и във всичките гръцки манастири. В някои манастири обаче се говори и на други езици: в манастира Свети Пантелеймон - руски (35 монаси), в Хилендар - сръбски (46), Зограф - български (15), а в скита Продромос и Лаку - румънски (64). Днес много от атонските монаси говорят и английски.
В дългата си история Хилендарският манастир е преживял периоди на възход и упадък. една от най-големите, най-запазените, най-добре уредените славянски православни обители не само на територията на Света Гора, но и в целия свят. 
Цанко Лавренов (1896-1978)
Днес Хилендарският манастир няма игумен, защото монасите вярват, че самата Света Богородица ръководи духовните манастирски дела.(Стари сведения споменават за манастира още през Х в., като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор. Два века след това манастирът е обновен като сръбска обител от Ростислав (Рачко), сина на великия жупан Стефан Неман (1159-1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил - под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император Алекси III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир "Хилендар" сръбска обител под същото име.
Наред със Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с нашата история. Когато Сърбия пада под турско робство през XIV и XV век, притокът на сръбски монаси намалял за сметка на българските, и то най-вече от Македония. От XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български. За това свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский, който пише, че през 1745 година манастирското братство било само от българи. Манастирските архиви пазят множество свидетелства. за пребиваване на бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански, Матей Миткалото и др.
В "Хилендар" е живял като проигумен и авторът на "История славянобългарска" св. Паисий Хилендарски. По същото време игумен бил неговият брат Лаврентий. Тесни са били връзките на обителта с градове като Пловдив, Копривщица, Карлово, Ловеч и други.
Из целите Балкани, които били тогава под турска власт, в Австрия, Дубровник, Венеция и из Руската империя, през XVIII в. обикаляли хилендарски монаси-таксидиоти да събират помощи, за да опазят съществуването на своя манастир. Неговият архив е пълен с калугерски призиви за спомоществования. Покрай материалните средства от далечни земи са донасяни и скъпоценни книги, описания и спомени от пътувания по непознати светове, което помагало да се следят и познават всички промени и събития от тогавашната европейска история.
Хилендар станал отново сръбски чак през 1902 година.
 Въпреки отсъствието на каквито и да било български претенции към Хилендар във всички издания, посветени на 800-годишния юбилей на манастира през 1998 година, неговият български период беше определено подценяван или премълчаван.
Хилендарският манастир още пази българския дух. В неговата библиотека се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000 старопечатни книги. Цялото манастирско богатство е най-подробно обнародвано и периодично се издава специален сборник за изследване на старините му.
Сред множеството икони е запазена и една златна мозаична икона с лика на Св. Богородица, която се счита за една от най-ценните в монашеската република.
Голяма част от оригиналите, които бяха представени в уникалната изложба на византийското изкуство в Солун, бяха от "Хилендар".
Ктитори са били и много знатни българи, чиито имена до днес стоят изписани на много места по стените: Чорбаджи Геро, синът му Добри от Копривщица и техният съгражданин монахът Серафим, хаджиите Тома, Никола, Димитър и Тодор от Видин... За съжаление българските ктиторски надписи един по един съзнателно били заличавани от сръбски посетители.
Както Хилендарският, така и Зографският манастир, се намират в североизточния край на полуострова, откъдето морето не се вижда. Свързва ги тясна планинска пътека, която криволичи между високи кипариси. Отстоят на около час и половина един от друг.


През 1976 г. в съседния на Хилендар, Зографски манастир изгоряло почти цялото старо, южно крило, което и до днес не е окончателно възстановено.
Пожар избухнал в нощта на 3 срещу 4 март 2004 г. и в централната сграда на Хилендар, при което изгоряла половината от манастирския комплекс - две трети от манастирските крила и един от манастирските параклиси с ценни стенописи от ХVII и ХVIII век. Двадесет и петимата сръбски монаси, които днес обитават манастира, съумели с героични усилия да да ограничат стихията и да запазят музея-съкровищница, библиотеката и католикона.
Броени дни след пожара сръбското правителство незабавно отпусна една внушителна сума от 14 милиона евро за възстановяването на "Хилендар".
Западното крило на "Хилендар" е горяло през 1711 г. и успели да го възстановят чак 75 години по-късно. През това време всичките стенописи в параклисите били безвъзвратно повредени.

Виж също
Православната читалня: Нашата надежда: За монашеството и манастирите
Православната читалня: Вяра и култура: Църкви и манастири. Православният храм и богослужение
Източник Pravoslavieto.com

ЗОГРАФСКИЯТ МАНАСТИР

Μονή Ζωγράφου - Манастира Зограф
Манастирът „Свети Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастир (на гръцки: Μονή Ζωγράφου), се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Там сега живеят около 37 монаси. Зографският манастир е един от най-големите манастири в Света гора и единственият днес български манастир там. Той стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.
Тъй наречената "Сводна зографска грамота" и старопечатната книга "Рай мысленный" (1659) съобщават, че манастирът е основан от трима братя-благородници от Охрид - Аарон, Мойсей и Йоан (Иван) Селима - през 919 г., по времето на император Лъв Мъдри. Изоставили светския живот и богатства, те се оттеглили на Света гора и отначало се заселили недалеч един от друг в отделни килии. Наоколо им се събрали и други монаси, та най-сетна братята решили да основат общ манастир и построили съборна църква. Понеже не могли да се съгласят помежду си на кой светец да бъде посветена църквата, оставили определената за храмова икона дъска неизписана. През нощта върху нея от само себе си се появил образ на Св. Георги. В памет на това чудо манастирът получил името на този великомъченик и бил наречен "Зограф" (живописец).
Средновековната "Повест за зографските мъченици" и сборникът "Рай мысленный" (1659) разказват и за двадесет и шест българи монаси и миряни, изгорени живи за отстояването на православната си вяра на 10 октомври 1275 г. в манастирската кула, подпалена от латински рицари.
Основател на манастира е най-вероятно зографът (живописец) Георги, чийто подпис на гръцки стои под светогорския устав, издаден от император Йоан Цимисхий в 972 г. Първото положително свидетелство за монаси-българи в манастира се отнася към 1169 г.Оттогава насетне българите преобладават в зографското братство, макар там да са се подвизавали и монаси от други народности - гърци, сърби, руси, румънци, украинци.
По време на Втората българска държава манастирът получавал дарения от цар Иван Александър (вж. Зографска грамота) и може би от царете Иван Асен II и Коломан (вж. Калиманова грамота), както и от византийски императори. Така Зограф придобил земи и села на няколко места в Македония, предимно по поречието на Струма.
Светогорските манастири доброволно се подчинили на османците (1387, 1424) и благодарение на това не били силно засегнати от турското завоевание. (Те били заставени обаче да плащат на султана ежегоден данък.) В края на XV век Зограф се замогнал под щедрото покровителсво на молдавския воевода Стефан Велики. От 1521 г. манастирът е ставропигиален, т.е. подчинен не на местния (солунски) митрополит, а направо на Цариградската патриаршия.
Когато през 1568 г. султан Селим II разпоредил да се изземат всички църковни имоти в Османската империя, манастирът, подобно на много други, се видял принуден да откупи обратно владенията си. Това станало с помощта на Роксандра, вдовица на молдавския княз Александър Лъпушняну. През следващото столетие Зограф получил в дар молдавските манастири Добровец (1651) и Киприян (1698). Последният, с принадлежащите към него земи и роби-цигани, носил доходи на монасите до 1813 г., когато им бил отнет след присъединяването на Бесарабия към Русия (1812).[18]
Светогорските манастири били наказани заради Гръцкото въстание (1821), като до 1830 г. в тях били настанени османски отреди.Натрапените на Зограф въоръжени албанци тормозели и изнудвали братството до такава степен, че го принудили да заложи или продаде манастирски ръкописи и ценности, вкл. украшенията на манастирските чудотворни икони.
През XVII и XVIII век зографци периодично посещавали Русия, за да събират там парични помощи. В 1819 г. монасите изпроводили в Петербург двама свои събратя, Анатолий и хаджи Викентий, които да издействат от тамошните власти връщане на Киприян. Анатолий спечелил благоразположението на царското семейство. Николай I решил не само да върне бесарабския имот на манастира (06.03.1837), но и да изплати половин милион рубли. Тази височайша щедрост била последвана от възстановяване на изначалното общежително устройство на Зограф (23.04.1849), изоставено за известно време ок. 1800 г. Според общежителната уредба, която е в сила и понастоящем, монасите нямат частна собственост, общо се ползват от манастирското имущество и дружно избират управляващия обителта игумен.
През 1896 г. в Зограф се пренесли множество български монаси, доброволно напуснали Хилендарския манастир, за да го върнат на неговите изконни стопани - сърбите.
С Първата световна война манастирът отведнъж загубил вложените в една петербургска банка капитали, които продължавали да му носят приходи след одържавяването на зографските имоти в Румъния (1864) и Русия (1863). Впоследствие гръцкото правителство иззело принадлежащите на монасите имения в Северна Гърция, за да оземли придошлите от Мала Азия бежанци (1923). Борис III подарил места в центъра на София и Пловдив и учредил Ефория "Зограф", която да ги управлява в полза на братството (1926). Сега (2010) ефорията разполага със заведението "Баварска къща" и сграда на ул. "Стефан Стамболов" в София, със сграда на ул. “Райко Даскалов" в Пловдив, както и с 300 дка земя и 600 дка гори край с. Герман.
Зографският манастир е бил обитаван от много български светци и просветители: Теодосий ТърновскиЕвтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх) Козма ЗографскиПимен Зографски и др. В него Паисий Хилендарски завършил своята „История славянобългарска“ (1762). Ок. 1590-1625 г. в Зограф живял украинският църковен писател Иван Вишенски. През 1503, 1532 и 1640 г. в манастира идвали молдавци, за да препишат там книги, които не се намирали в родината им.
Вътре в обителта се намират три черкви и шест параклиса, a вън от нея — още 8 параклиса. По стените им са изписани образите на голям брой български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техния ученик Наум Охридски и др.
Днешните манастирски сгради са сравнително нови, от XVIII-XIX век. Южното крило е построено може би в началото на XVIII в., източното — в 1758 г. Малката църква "Успение Богородично" датира от 1764 г., главният храм "Свети Георги" — от 1801 г. (със стенописи от 1817 г. и дърворезбен иконостас от 1834 г.), северното крило — от 1860-1865 г. Цялостното оформяне на манастирския четириъгълник завършва със западното крило: северната му третина е от 1883 г., а разположената в средата му нова трапезария и църквата „Св. св. Кирил и Методийнад нея - от 1893-1895 г. В жилищните корпуси се помещават и построените през XVIII в. параклиси Св. Димитър”, “Преображение Господне” (с подновени през 1869 г. стенописи) и “Рождество на Св. Йоан Предтеча” (изписан в 1768 г.), както и по-новите “Св.Козма Зографски”, “Св. Архангели” и “Св. 26 Зографски мъченици” (без точни дати, но и трите от XIX в.). Построената първоначално през XVIII в. часовникова кула-камбанария е била надзиждана в 1810 и 1896 г. В манастирския двор се намират направена през 1783 г. чешма, издигнат през 1873 г. паметник на Зографските мъченици и покрита в 1899 г. водосветница. Недалеч от манастира са гробищният храм "Благовещение" (1777) и малката черква "Св. Георги" (ок. 1849), бележеща мястото, където по предание аравийската икона на светеца (вж. по-долу) се спряла при идването си в Зограф.
Предишната трапезария (1495) и притворът (1502) на старата главна църква на манастира, заменени днес от по-нови сгради, били построени с дарения на Стефан Велики. През 1475 г. той дал средства и за издигането на стоящия досега в манастирското пристанище хангар ("кукя за корабли") , към който синът му Богдан III добавил в 1517 г. отбранителна кула. По време на ранното Възраждане внушителни манастирски здания били строени с парите на заможни търговци от няколко български града (вж. списъка по-долу). Първенството принадлежи на хаджи Вълчо от Банскоктитор на наричаното „Банска махала" източно манастирско крило (1758) и на църквата „Успение Богородично“ (1764).
В 1644 г. пристанището на Зограф било плячкосано от "френци" (явно - пирати от Западна Европа), а в 1797 г. сградите му изглежда пострадали от силен земетръс. На 21.12.1976 г. южното крило на манастира бива разрушено от пожар; неговото възстановяване е в ход от 1997 г.
Манастирската библиотека притежава 162 гръцки и 286 славянски ръкописа, както и приблизително 10 хиляди печатни книги. 
В нея се пазят завършената от Паисий Хилендарски в 1762 г. чернова на История славянобългарскаЗографската българска история, прочутият с орнаменталната си украса Радомиров псалтирДрагановият минейЛалоевият апостол от 1359 г., Братановият минейЕвтимиевият служебникЗографският царски поменикЗографската грамота на цар Иван Александър (1342), Витошката грамота на цар Иван Шишман и др.
През 1860 г. монасите подарили глаголическото Зографско евангелие на цар Александър II.
Източник bgwikipedia