ПАМЕТНИЦИТЕ

Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българското средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“ по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.
Подтикван от патриотизъм и тревога за съдбата на българския род и език, като възкресява славното минало на българите чрез своята „книжица“ Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура.
За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под надслов „За славянските учители“. В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси съобразно с духа на епохата се проявява романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.

С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда "Свети Паисий Хилендарски", която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Носители на държавната награда “Свети Паисий Хилендарски” са били проф. Вера Мутафчиева (2000 г.), акад. Светлин Русев (2001 г.), проф. Стефан Данаилов (2002 г.), Йордан Радичков (2003 г.), проф. Христо Христов (2004 г.), арх. Богдан Томалевски (2005 г.) и писателят Богомил Райнов (2006 г.)
Източник bgwikipedia

Паметник на Паисий Хилендарски, Банско.
Снимка Мартин Митов

Сн.1

Сн. 2

Сн.3

МНЕНИЯ ЗА ПАМЕТНИКА

...Ето ме пред Мемориал паметника на Паисий Хилендарски, застивам и в главата ми нахлуват незабравимите слова на този Велик Българин "О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?" Паметникът е внушителен изразява признателността на банскалий към техният велик съгражданин допринесъл за съхранението и увековечаването на Българщината.

Преди няколко дни беше дадено началото на кампанията за честването на 250-ата годишнина от написването на "История славянобългарска", чиято кулминация ще бъде на 19 юни - Денят на Паисий Хилендарски. А по инициатива на Народното читалище "Йордан Йовков" в Добрич повече от 300 българи са се включили в преписа на "История славянобългарская".

Тръгвам си удовлетворен с мисълта, че нищо не е забравено и Българите и Българщината ще пребъде във Вековете. 

Източник trivago.bg

Паметник на Паисий Хилендарски, Самоков

Сн. 1

Паметник на Паисий Хилендарски, Стрелча

Паметник на св. Паисий Хилендарски - авторът на "История славянобългарска", бе открит официално на 24 май 2012 г. в Стрелча. Така Денят на славянската писменост и българската просвета и култура в средногорския град доби още по-дълбок смисъл. През тази година се навършват 290 г. от рождението на Паисий и 250 г. откакто е написал великия си труд. Статуята на будителя народен в цял ръст е поставена в двора на училището, чийто патрон е той. Хубавото дело на стрелчани е по идея на кмета на общината Иван Евстатиев и е финансирано с общински средства. Скулптор на паметника е Спас Киричев.

Източник  chat-pat-novini

Общ вид

Сн. 1

Сн. 2

Сн. 3

Паметник на Паисий Хилендарски, Варна

Паметникът на Отец Паисий е петият изграден в Алеята на Възраждането. През 1911 г, по време на празниците на славянското просвещение и 50 годишнината от първото българско училище във Варна, възниква идеята за построяване на този паметник. Съмишленици в нея били тогавашния кмет Церов и царица Елеонора.
Година по късно на 12 май 1912 г, е поставен и основният камък на паметника. Годините на война обаче, застопоряват изграждането. Все пак, шестнайсет години след първата идея, паметникът на Отец Паисий официално е осветен на 24 май 1927 година.
Автор на бюста е Кирил Шиваров, което можем да прочетем на гърба на бронзовия бюст. На лицевата част на паметника с черковнославянски шрифт е изписано Отец Паисий, под него 1762 /годината в която свършва писането на История славянобългарска/, и под тях текст от книгата му "Ти болгарино, не прелащi се знай свой родъ и язикъ и учи се по своему язику!". Най отдолу на колоната пише: "От учителите и учениците при българските училища въ гр.Варна.1926 год." В източната и западната част на паметника са изписани куплети от Вазов "И хвърляше тайно в мрака тогасъ, най-първата искра в народната свястъ" и "Отъ днеска нататъкъ българския родъ, история има и става народъ. Нека той познае моето списание, че голямъ е билъ той и пак ще да стане." 

Източник moreto

Сн.1

Паметник на Паисий Хилендарски, София

В Борисовата градина, непосредствено до езерото "Ариана", беше открит бюст-паметник на Паисий Хилендарски. Инициативата е на вестник "Стандарт", а на откриването присъстваха министърът на културата Стефан Данаилов, кметът на София Бойко Борисов и главният редактор и собственикът на вестника Славка Бозукова и Тодор Батков.
"Щастлив съм, че мястото на Паисий е в алеята на великите българи в Борисовата градина", заяви министър Данаилов. Той благодари на вестник "Стандарт" за благородната инициатива и добави, че съвсем скоро в алеята своето място ще намери и бюст-паметник на автора на "Криворазбраната цивилизация" Добри Войников.
С поставянето на паметниците тук отдаваме дължимото на тези, които са сътворили нашата история, каза кметът Бойко Борисов. Източник btvnews

Паметник на Паисий Хилендарски , Силистра

В тържествена обстановка вчера се проведе заключителното, кулминационно събитие по повод 150-годишнината от създаването на първото класно училище в Силистра, чийто наследник е днешното ОУ „Отец Паисий”.Великият български възрожденец се извисява в двора на училището на височина от 3 метра. Впечатляващата скулптура е дело на силистренския скулптор Йордан Колев. Доростолският митрополит Амвросий в съслужение с протосингела на епархията Добри Чаков и свещеници освети паметника и пожела на присъстващите ученици, преподаватели и гости да се множат тези народополезни инициативи, съхраняващи българския дух през вековете.Източник paralel44