ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ ПОКАЗА
Как ДС открадна Паисиевата "История Славянобългарска" от Зографския манастир
.jpg)
Отдел 14 "Културно-историческо разузнаване” – мозъкът на операция
МАРАТОН
С нея е натоварен отдел 14 "Културно-историческо разузнаване”, създаден
през 1972 г. след решение на Секретариата на ЦК от същата година за опазване на
българските културни паметници в чужбина. Още в първия строго секретен план за 1972 г. в отдел 14-ти е набелязано
мероприятието: "Ще бъдат проучени възможностите за подмяна оригинала на
Паисиевата история с изработено от нас копие.”
В продължение на 10 години – от 1972 г. до 1982 г. отдел 14-ти на ПГУ - ДС извършва серия от активни мероприятия, които подготвят почвата за кражбата. През 1982 г. е дадено началото на операция МАРАТОН.
В продължение на 10 години – от 1972 г. до 1982 г. отдел 14-ти на ПГУ - ДС извършва серия от активни мероприятия, които подготвят почвата за кражбата. През 1982 г. е дадено началото на операция МАРАТОН.
 |
Строго секретното постановление, с което е открита разработка ЦИТАДЕЛА в отдел 14 за културно-историческо разузнаване през януари 1972 г. | Фотограф: Христо Христов.
|
Ход на операцията и първият провален опит
През декември 1984 г. е осъществен първият опит за провеждане на операция
МАРАТОН. Тя обаче е отменена, тъй като оперативният работник полк. Христо
Маринчев, натоварен да извърши подмяната на оригинала на Паисиева история с
копие, не получава разрешение от гръцките власти да посети Света гора и стига
само до Солун.Маринчев е зам.-началник на отдел 14 "Културно-историческо разузнаване” и работи под прикритието на зам.-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна църква и култовете към Министерството на външните работи. В отдел 14-ти той отговаря за културно-историческото разузнаване в Гърция и Кипър.
 |
Допълнителният строго секретен план от ноември 1985 г., утвърденн от зам.-началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров, с който с операция МАРАТОН са натоварени оперативните работници от разузнаването Иван Генев и Венцислав Агайн | Снимка:desebg.com.
|
Признанията на разузнавача, изнесъл Паисиевата история
"Ние бяхме просто изпълнители. Изпълнихме нареждане на Центъра да донесем
книгата”, заяви за първи път след 27-годишно мълчание от операцията Венцислав
Агайн пред журналиста Христо Христов. Човекът, който изнася историята,
предварително е знаел, че при евентуално разкриване трябва да понесе
отговорността и по никакъв начин да не свързва случилото се с НРБ.Той описва случилото се така: "Всички бяхме напрегнати и под напрежение. Дядо Пахомий не знаеше и не забеляза подмяната. Олекна ми чак след като предадох оригинала в генералното консулство в Солун”. Присъствието на дипломата Динко Пехливанов обяснява с необходимостта от лична подкрепа на приятел и колега по време на операцията. По думите му още преди операцията негови колеги от ПГУ са изразили мнение, че изнасянето на оригинала на Паисиевата история от "Зограф” е грешка, защото по този начин ще отслабят позициите на манастира в Света гора. Ръководството на разузнаването обаче е решило да се пристъпи към операция.
Как става подмяната на оригинала
"Сменихме оригинала с предварително носеното от нас копие при следната
ситуация: Дядо Пахомий, библиотекарят, беше много ревнив към посетителите в
библиотеката. Той ме познаваше в качеството ми на зам.-генерален консул в
Солун, където сме се срещали неколкократно, когато той е идвал от Света гора”,
разказа за първи път пред журналиста Христо Христов бившият оперативен работник
Иван Генев – другият основен участник в операция „МАРАТОН”. Разказът му
продължава:"През декември 1985 г., когато осъществихме операцията, дядо Пахомий беше известен от нас, че ще донесем плексигласова кутия, в която да поставим оригинала на Паисиевата история. Предварително беше обсъдено дали да му се доверим, но беше решено подмяната да стане без негово знание, тъй като преценихме, че той ще се възпротиви, тъй като беше много ревностен пазител и следваше строго правилото нищо да не се изнася от библиотеката.
В манастира "Зограф” пристигнахме с колегите Агайн и Пехливанов за празника Никулден, който монашеското братство празнува по стар стил, както се отбелязват и всички останали празници в Света гора. Когато на следващия ден посетихме библиотеката, аз носех кутията и дядо Пахомий ни показа оригинала на "История славянобългарска”. Тогава го помолих да свали от втория етаж на библиотеката една друга книга, която предварително знаех, че се намира там. Библиотекарят с неохота се качи да я донесе, като оригиналът на Паисиевата история остана при нас. Именно тогава го разменихме с копието. Когато дядо Пахомий се върна, ние вече бяхме поставили копието в кутията и я залепихме, като му дадохме указания да не се отваря.”
По думите му в последния момент е решено той и Агайн да бъдат придружени от колегата им от посолството в Атина Динко Пехливанов, който да бъде т. нар. "чист човек”. "Той не знаеше за операцията. Разбра какво сме направили, едва след като на връщане по пътя за Солун спряхме в една таверна. Тогава даже ни се разсърди, но ние му обяснихме, че по-добре е било той да не бъде посветен, за да не се подлага на напрежение и притеснение”, спомня си Генев.
 |
Бърза, строго секретна грама на резидентурата на ПГУ в Солун до отдел 14 на ПГУ-ДС в София от 20 декември 1985 г., с която е информирано за успешно извършената операция МАРАТОН | Снимка:desebg.com.
|
"Медалът така и не му го предадох. Остана в служебната ми каса”, уточнява бившият оперативен работник от отдел 02 "Гърция” в ПГУ Иван Генев, който в края на 80-те години го оглавява. Днес той, Венцислав Агайн и Динко Пехливанов са пенсионери. При изпълнението на операцията за първи път и последен стъпват на Света гора.
Известни генерали утвърждават операция МАРАТОН
Новооткритите архивните документи разкриват, че плановете за провеждане на
операция МАРАТОН са утвърдени от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев
(баща на дипломата Бойко Коцев и на доскорошния директор на
"Техноекспортстрой" Емил Коцев - бел. ред.) и заместникът му ген.
Владимир Тодоров. Имената на двамата се свързват с операцията на ДС за ликвидирането
на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон, което беше признато през 1991
г. и от бившият началник на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег
Калугин.Коцев загива в автомобилна катастрофа заедно със съпругата си няколко месеца след операция МАРАТОН – през лятото на 1986 г. Ген. Владимир Тодоров (1925) беше осъден на година и два месеца затвор през 1992 г. за унищожаване на част от досиетата на писателя Георги Марков. Потърсен по телефона от сайта desebg.com неговата съпруга заяви, че той е болен на легло и не е в състояние да разговаря.
КГБ е наясно с дейността на отдел 14 на ПГУ-ДС
Архивът на разузнаването разкрива още, че дейността на отдел 14 на ПГУ-ДС е
разглеждана многократно и подробно от министъра на вътрешните работи ген.
Димитър Стоянов, както и че различни проблеми са обсъждани в присъствието на
официалния представител на КГБ в България ген. Иван Савченко.
В търсене на разработка ЦИТАДЕЛА
Разкритията за операцията, с която ДС извършва кражбата на Паисиевата история,
стават след обявяването на агентите в Светия Синод на БПЦ през януари тази
година.От досиетата на двама от митрополитите сътрудници на Държавна сигурност – Неврокопския митрополит Натанаил и Варненския и Великопреславски Кирил – се разбира, че те са били вербувани от отдел 14 на ПГУ за културно-историческо разузнаване с цел да бъдат внедрени в обект за агентурно проникване ЦИТАДЕЛА** – Зографския манастир (Христо Христов се обръща с официални писма към двамата митрополити за интервю, но не получава отговор).
 |
Томовете на разработката ЦИТАДЕЛА, в които журналистът Христо Христов открива плановете и отчетите за успешно проведената операция МАРАТОН, с която през декември 1985 г. е открадната Паисиевата история | Фотограф: Христо Христов.
|
Реакциите за новите разкрития
"Чувал съм за разработката ЦИТАДЕЛА, но не съм чел материалите. През 1991
г., когато оглавих НРС, заварих едно тежко наследство и хаос в архива. Издадох
съответни заповеди за регламентирано ползване на документи от него. Тогава
получих оригинала на Паисиевата история в служебната каса от моя предшественик
ген. Румен Тошков. Той пък я беше получих от ген. Владо Тодоров, но липсваше
приемственост и разговори по тези въпроси”, заяви о.р. ген. Бриго
Аспарухов пред сайта desebg.com. Той подчерта, че със случая с
"История славянобългарска” е поел чужда вина.От новооткритите архивни документи става ясно още, че създаването на културно-историческото разузнаване съвпада с подготовката за честването на 1300-годишнината от българската държава и то е работило по специална програма, утвърдена от тогавашния министър на външните работи Петър Младенов, министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и председателя на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова. На практика всички откраднати оригинали или "придобити” копия от разузнаването са минавали през ръцете на Людмила Живкова, придружени от съответните доклади на министър Димитър Стоянов или неговия заместник Стоян Савов, отговарящ за ПГУ в МВР.
"Никога не съм се съмнявал, че кражбата на "История славянобългарска” е дело на Държавна сигурност. Не съм изненадан от тези нови разкрития”, заяви пред desebg.com президентът Петър Стоянов, който през 1997 г. взе решение за връщането на оригинала в манастира "Зограф”. Той допълни:
"Зная, че и днес, след толкова години, част от българския народ промиван така усърдно десетилетия от комунистическата пропаганда най-вероятно ще си каже, че това е едно патриотично дело. Защо тази най-българска книга да не бъде в български ръце, а да я оставим на Гърция? Първо "Историята” не е открадната от Гърция, а от българския манастир "Зограф”, който я е опазил повече от два века и е също толкова българска светиня, колкото и ръкописът на Паисий".
"За българите християни този манастир е свято място. Комунистите атеисти никога не са разбирали това. Възмутен съм от факта, че в документите на Държавна сигурност за кражбата на Паисиевата история "нашите доблестни разузнавачи” говорят така, все едно, че са крали от супермаркет”, казва още Стоянов.
Журналистът Христо Христов се среща и разговаря и с директора на НИМ Божидар Димитров, който е бил сътрудник на същия този отдел 14 в ПГУ-ДС и е използван по линия на Ватикана. "Знам, че Историята е изнесена от разузнавача Христо Маринчев през 1984 г. Имало е опасност да не бъде открадната”, продължава да твърди Божидар Димитров. Според него по-ценни от Паисиевата история са Драгановия миней и Служебника на Патриарх Евтимий, но той не знае ДС да си е поставяла за цел да открадне и тях.
Новите разкрития в архивите на ДС свалят съмнения относно набедените извършители на кражбата, които бяха тиражирани в редица медии през последните 20 години. Сред тях е реставраторът инж. Петър Митанов, който през 1992 г. в качеството си на председател на Ефория "Зограф” огласи на специална пресконференция, че оригиналът на Паисиевата история е откраднат и се намира в касата на шефа на разузнаването ген. Бриго Аспарухов. Впоследствие той беше набеден от библиотекаря Пахомий и тогавашния игумен Евтимий на манастира "Зограф”, че именно той е изнесъл оригинала.
След връщането на "История славянобългарска” в "Зограф” през 1998 г. Гърция прекрати делото за кражбата, заведено срещу неизвестен извършител, по което като свидетели бяха привлечени Петър Митанов и отец Пахомий.
"Съмненията срещу мен бяха отхвърлени от гръцкия съд още през 1998 г., но новите документи от архивите на ДС изясняват истината окончателно. Това е важно, защото ще се прекратят неоснователните обвинения, които бяха хвърляни през годините”, заяви Петър Митанов пред desebg.com.
Разкритията за кражбата на Паисиевата история стават в годината, когато България чества 250 години от написването й.
_______________________
*Имената на Генев и Агайн са споменати за първи път в статия във в.
"Галерия” през ноември 2009 г. В публикацията е лансирана тезата, че
разузнаването е действало след сигнал, че се готви кражба от страна на
български емигрант, твърдение което не намира потвърждение в архивите на
разузнаването, а също и някои други факти в статията. След тази публикация не
последва никаква реакция.
** За първи път разработката ЦИТАДЕЛА се споменава с книгата на журналиста Горан Благоев "Истории за плач и за надежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попада на този псевдоним в досието на богослова Иван Желев, чиято принадлежност към ДС е обявена от комисията по досиетата през лятото на 2011 г. при проверката на ВАК. Иван Желев, който от 2002 г. е председател на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и член на Управителния съвет на Ефория "Зограф”, е бил агент под псевдонима "Ангелов” на същия този отдел 14 в ПГУ, планирал операция МАРАТОН, по време на специализацията си в Гърция през 70-те години. Една от задачите на "Ангелов” е да добива сведения за манастира "Зограф”.
В книгата обаче авторът лансира тезата, че извършители на кражбата са реставраторът инж. Петър Митанов и изследователят на българското духовно и историческо наследство проф. Михаил Енев, които са участвали в реставраторски и изследователски дейности в „Зограф” през 80-те години.
** За първи път разработката ЦИТАДЕЛА се споменава с книгата на журналиста Горан Благоев "Истории за плач и за надежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попада на този псевдоним в досието на богослова Иван Желев, чиято принадлежност към ДС е обявена от комисията по досиетата през лятото на 2011 г. при проверката на ВАК. Иван Желев, който от 2002 г. е председател на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и член на Управителния съвет на Ефория "Зограф”, е бил агент под псевдонима "Ангелов” на същия този отдел 14 в ПГУ, планирал операция МАРАТОН, по време на специализацията си в Гърция през 70-те години. Една от задачите на "Ангелов” е да добива сведения за манастира "Зограф”.
В книгата обаче авторът лансира тезата, че извършители на кражбата са реставраторът инж. Петър Митанов и изследователят на българското духовно и историческо наследство проф. Михаил Енев, които са участвали в реставраторски и изследователски дейности в „Зограф” през 80-те години.
Източник mediapool.bg desebg.com
ДС-ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ГЕЛКОВ: ХРИСТО МАРИНЧЕВ ОТКРАДНА "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА", СЛЕД КОЕТО УБИХА НЕГО И СИНА МУ
Маринчев пада от велосипеда си и издъхва в болницата, двама неизвестни и досега млади мъже с луксозна кола са били видени на мястото на инцидента, сина Кирил го намериха удавен в Бяло море.
1. Януари, 1998 г. Оригиналът на "История славянобългарска" е
изнесен при засилени мерки за сигурност от НИМ, за да бъде предаден на дядо
Амвросий, игумена на Зографския манастир 2. Полк. Христо Маринчев (вдясно) със
сина си Кирил и съпругата си о.з. полк. Димитър Гелков е роден през 1928 г. в село Брезе, Софийско,
но още като дете се премества със семейството си в тогавашното село Абоба –
днес град Плиска. Завършва гимназия в Нови пазар, след това - двегодишен курс в
МВР-школата в Симеоново, както и генералщабната академия към ВВУ “Г.С.
Раковски” в София. Впоследствие получава диплома и от Юридическия факултет на
Софийския университет...
Започва дейността си в “органите” като разузнавач по всички граници на
България. След това е прехвърлен към ВГУ на ДС. Бил е и началник на сигурността
в Министерството на промишлеността при трима министри, последният от които е
Огнян Дойнов. Завършва кариерата си в Института по развитие на промишлеността
/ИРП/. Пенсионира се с чин полковник.
Има две дъщери, едната от внучките му е била журналистка в голям национален всекидневник.
Полк. Гелков е човекът, пред когото неговият покоен връстник и съгражданин о.з ген. Христо Маринчев, зам.-шеф на вероизповеданията по линия на ДС преди 10 ноември, е доверил, че притежава оригинала на “История славянобългарска”. Твърди се, че в началото на 90-те, когато двамата стари приятели и колеги провеждат въпросния разговор, цената на заветния Паисиев ръкопис на световните аукциони е възлизала на... около 500 000 марки!
Цената на “дара” обаче се оказва кървава в буквалния смисъл на думата. В разстояние от 15 години баща и син Маринчеви заплащат с живота си за “ювелирната операция”.
- Г-н Гелков, слухът, че оригиналът на “История славянобългарска” е откраднат от Зографския манастир в Атон и пренесен в България от високопоставения ДС- офицер Христо Маринчев, циркулира вече цяло десетилетие, но докато бе жив, той нито веднъж не опроверга или потвърди тази версия публично. Нещо повече – няма нито едно негово изявление в медиите по какъвто и да било друг повод, свързан с дългогодишната му дейност в чужбина по линия на културно-историческото разузнаване. Вие познавате Маринчев от дете, били сте съседи в Плиска, след това пътищата ви се пресичат в МВР. Затова ще ви помоля най-напред да разкажете кой е този митичен разузнавач от ПГУ на ДС, дръзнал да изнесе безценния Паисиев ръкопис?
- Живях в Плиска от 1928 до 1950 г. В паметта и сърцето ми Христо Маринчев остана между най-близките ми приятели. И днес е пред очите ми: свенлив, скромен и тих, обективен и смел. И най-вече – истински българин.
Христо завърши история във Философско-историческия факултет на Софийския университет с профил археология и втора специалност философия.
Спомням си как в началото на 70-те години прекият ми началник Васил Георгиев ме извика и ми съобщи предложението си Христо Маринчев да бъде назначен за мой заместник на службата, за която отговарях. Казах му, че ще се съглася само при условие, че Христо ми бъде началник, а не аз на него.
На 1 август 1987 г. посетих по служба министъра на външните работи Петър Младенов, отбих се и при моя колега Петър Петров, с когото заедно бяхме учили в правния факултет на Университета. Почуках и на кабинета на зам.-председателя на Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове – пълномощния министър Христо Маринчев.
Прегърнахме се, и двамата усетихме, че другарството ни не е изчезнало. След тази среща започнахме да се виждаме по-често. Заеманите длъжности не ни разделиха, завистта никога не се появи между нас. На раздяла получих от него Библия с дарствен надпис и препоръка да я прочета.
Минаха години след 10 ноември. Веднъж Христо Маринчев, силно развълнуван и покрусен, ме потърси. Съобщи ми, че синът му Кирил /роден през 1963 г./ е бил открит от рибари на 27 юни 1993-а в собствената му кола, потънала във водите на Бяло море... Кирил пътувал от Солун за Атон. Колко време трупът му е престоял във водата не можело да се разбере. Тялото било подуто, разлагащо се, косата – окапала.
Било невъзможно да се разпознае. Маринчев срещнал голяма трудност да разбере къде се намира трупът на сина му. Първоначалната информация за смъртта на Кирил е подадена по неофициален път, а не чрез гръцкото Външно министерство до нашето.
- Какво е правел синът на Маринчев в Гърция?
- Кирил е завършил история в Софийския университет през 1987 г. Жени се за Ани Папазова, през 1989-а им се ражда син Боян.
Две години /1987-1989/ работи в Църковно-историческия музей в София, откъдето е изпратен да специализира иконопис в Солун. Живеел е в студентското общежитие “Света Теодора”, а в Атон е работил като реставратор до 1993 г. Там е подготвял кандидатска дисертация на тема “Българска иконопис през XVII век”, която към момента на смъртта му е била дадена за превод на гръцки. Не се знае обаче кой е бил преводачът. Материалите остават в Гърция. До ден-днешен обстоятелствата около смъртта на Кирил Маринчев остават неизвестни. От българска и гръцка страна цари мълчание.
Малко е да се каже, че бях потресен от разказа му. Но следните му думи няма никога да забравя: “След смъртта на Кирил по телефона ми се обади непознат глас и ми заяви: “Ти какво мислиш – ние сина ти убихме, че тебе ли ще пожалим!”
Тези закани продължиха месеци наред. Решил съм да си отида в Плиска. Там ще е по-добре и за мама, и за мен. Имам да се справям с много материали, ценни за православната ни вяра”. Посетих софийския му дом със съпругата си. Там беше и майка му, 90-годишната баба Мита.
Спомням си, че след дългия разговор на раздяла му препоръчах: “Христо, пиши! Опиши всичко, което знаеш, което си открил, узнал и което съхраняваш в паметта си. Доказателствата за делото на Българската православна църква - и то не само по нашите земи, а и в границите на днешна Гърция, Македония, Албания, Сърбия, не бива да пропадат. Така и себе си ще опазиш и от свои, и от чужди, ако утре те предадат”.
Христо ми обеща. “Аз, казва, някои неща ще споделя, още като пристигна, с ръководството на Историческия музей в Шумен. Имам материали, които съм показал само на “Д”. Само в Гърция съм открил 27 български манастири и църкви, които са били разрушени, унищожени и заличени”.
- Кога разбрахте, че Христо Маринчев притежава оригинала на “История славянобългарска”?
- След още няколко срещи в дома му и у нас Христо ми сподели: “Митко, у мен е оригиналът на “История славянобългарска”, написана лично от Паисий Хилендарски. Не искам да я оставям у дома, като замина за Плиска. Страхувам се да не изчезне и България и българите отново да се лишат от нея. Мисля на теб да я предам, ти да я съхраняваш. Не е сега времето тя да се показва, но такова време ще дойде...”
- А сподели ли ви механизма, по който “Историята” стига до България?
- Между моите колеги не е прието да се любопитства кой върху какво работи. Днес съжалявам, че поради тези възпитавани с години принципи спрях тогава Христо и не изслушах разказа му за начина, по който бе стигнала тази безценна книжка до България. Но, доколкото знам, а и се писа някъде, била е изнесена в торба с лешници.
Имало е и друг човек, който е помагал. Но не попитах тогава за него, за хората, които са го подкрепяли в неговото начинание. Те са съзнавали, че пренасянето на “Историята” от Атон не е кражба, а патриотично дело с изключително значение.
Защото оригиналът в продължение на много години бе лежал в каменните мазета на Атон и със сигурност щеше да изгние от влагата и мухъла.
- На мен ми си струва изключително опасно такава реликва да бъде пазена години наред в частен дом. Не би ли трябвало да е предадена в някакво хранилище – дори и секретно?
- Да, но е факт, че се е пазила в дома на Христо Маринчев. И каква висока цена заплатиха със сина си за това!
Явно Христо е нямал доверие на някои хора, затова се е обърнал към мен.
Сега ме е срам да го призная, но тогава му отказах категорично да взема оригинала на Паисиевата “История”. Обективно при мен нямаше условия тя да се опази. Посъветвах го да я предаде на държавните органи или на Божидар Димитров, тогава още нов директор на НИМ. Той ме послуша и после заминаха с майка му за Плиска.
- И така оригиналът се оказа в личния сейф на Бриго Аспарухов, но още преди 15 години някой изнесе този факт в медиите и цялата конспирация рухна. Как се разви обаче по-нататъшната съдба на Христо Маринчев?
- След време му гостувах в Плиска. Открих го в достроена стаичка до старата му наследствена къща. Беше в добро настроение, обладан от надежда, от вяра в бъдещето на православието. Разказа ми за образуването на Ортодоксалната банка в София, за отношението на някои ръководители към него, на съучредители и държавни чиновници, както и за грозното обогатяване на отделни лица покрай банката.
Непосредствено след тази среща месеци наред четох по вестниците най-различни материали от Българската православна църква и от МВР. Течеше разколът в БПЦ и в тях се изтъкваше, че Маринчев бил “ченгето”, че обкръжението му било все от близки нему хора, че стоял в сянка, но си бил построил вила във вилно място, оградено с бодлива тел. Кал, лъжи и мерзост.
- Намекнахте, че около внезапната смърт на вашия приятел от детинство и колега витаят много въпросителни. Всъщност кога се срещнахте за последен път с него?
- През 2000 година бях отново в Плиска. Този път с мен беше и брат ми – инж. Асен Гелков. Отбихме се да видим Христо. Посрещна ни жена му Бонка, която, плачейки, разказа: “Христо е в болницата. При него не пускат посетители.
Преди няколко дни ме извика съседката Мария Азгорова. “Тичай, вика, двама млади мъже с една луксозна кола видели Христо паднал на улицата”. От велосипеда си бил паднал. Лошо се ударил, та да отида го прибера. Хукнах аз.
И се уплаших: от устата му течеше кръв.
Панталоните и бельото му бяха целите в кръв. Единият от мъжете се обадил до Нови пазар да дойде “Бърза помощ”. Това ми каза съседката. После двамата се качиха в колата и си заминаха. Нито ми казаха кои са, нито закъде пътуват, нито къде да ги потърся. Линейката дойде, но местният лекар д-р Динев им каза, че Христо е по-добре и тя се върна обратно. Беше 1 септември 2000 г. Положението на Христо се влоши въпреки инжекцията, която му постави д-р Динев. Наложи се да го откараме в болницата в Нови пазар. Там след няколко дни Христо издъхна”.
Попитах Бонка: “Някой не потърси ли тези хора?”
Как тъй ще паднеш от велосипед и ще ти изтече кръвчицата?!
Оттогава ме гложди съмнението. И все си припомням думите на Христо за заплахите по телефона, че ще последва сина си на оня свят.
Едно интервю на Добринка Корчева
Източник bliz.bgИма две дъщери, едната от внучките му е била журналистка в голям национален всекидневник.
Полк. Гелков е човекът, пред когото неговият покоен връстник и съгражданин о.з ген. Христо Маринчев, зам.-шеф на вероизповеданията по линия на ДС преди 10 ноември, е доверил, че притежава оригинала на “История славянобългарска”. Твърди се, че в началото на 90-те, когато двамата стари приятели и колеги провеждат въпросния разговор, цената на заветния Паисиев ръкопис на световните аукциони е възлизала на... около 500 000 марки!
Цената на “дара” обаче се оказва кървава в буквалния смисъл на думата. В разстояние от 15 години баща и син Маринчеви заплащат с живота си за “ювелирната операция”.
- Г-н Гелков, слухът, че оригиналът на “История славянобългарска” е откраднат от Зографския манастир в Атон и пренесен в България от високопоставения ДС- офицер Христо Маринчев, циркулира вече цяло десетилетие, но докато бе жив, той нито веднъж не опроверга или потвърди тази версия публично. Нещо повече – няма нито едно негово изявление в медиите по какъвто и да било друг повод, свързан с дългогодишната му дейност в чужбина по линия на културно-историческото разузнаване. Вие познавате Маринчев от дете, били сте съседи в Плиска, след това пътищата ви се пресичат в МВР. Затова ще ви помоля най-напред да разкажете кой е този митичен разузнавач от ПГУ на ДС, дръзнал да изнесе безценния Паисиев ръкопис?
- Живях в Плиска от 1928 до 1950 г. В паметта и сърцето ми Христо Маринчев остана между най-близките ми приятели. И днес е пред очите ми: свенлив, скромен и тих, обективен и смел. И най-вече – истински българин.
Христо завърши история във Философско-историческия факултет на Софийския университет с профил археология и втора специалност философия.
Спомням си как в началото на 70-те години прекият ми началник Васил Георгиев ме извика и ми съобщи предложението си Христо Маринчев да бъде назначен за мой заместник на службата, за която отговарях. Казах му, че ще се съглася само при условие, че Христо ми бъде началник, а не аз на него.
На 1 август 1987 г. посетих по служба министъра на външните работи Петър Младенов, отбих се и при моя колега Петър Петров, с когото заедно бяхме учили в правния факултет на Университета. Почуках и на кабинета на зам.-председателя на Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове – пълномощния министър Христо Маринчев.
Прегърнахме се, и двамата усетихме, че другарството ни не е изчезнало. След тази среща започнахме да се виждаме по-често. Заеманите длъжности не ни разделиха, завистта никога не се появи между нас. На раздяла получих от него Библия с дарствен надпис и препоръка да я прочета.
Минаха години след 10 ноември. Веднъж Христо Маринчев, силно развълнуван и покрусен, ме потърси. Съобщи ми, че синът му Кирил /роден през 1963 г./ е бил открит от рибари на 27 юни 1993-а в собствената му кола, потънала във водите на Бяло море... Кирил пътувал от Солун за Атон. Колко време трупът му е престоял във водата не можело да се разбере. Тялото било подуто, разлагащо се, косата – окапала.
Било невъзможно да се разпознае. Маринчев срещнал голяма трудност да разбере къде се намира трупът на сина му. Първоначалната информация за смъртта на Кирил е подадена по неофициален път, а не чрез гръцкото Външно министерство до нашето.
- Какво е правел синът на Маринчев в Гърция?
- Кирил е завършил история в Софийския университет през 1987 г. Жени се за Ани Папазова, през 1989-а им се ражда син Боян.
Две години /1987-1989/ работи в Църковно-историческия музей в София, откъдето е изпратен да специализира иконопис в Солун. Живеел е в студентското общежитие “Света Теодора”, а в Атон е работил като реставратор до 1993 г. Там е подготвял кандидатска дисертация на тема “Българска иконопис през XVII век”, която към момента на смъртта му е била дадена за превод на гръцки. Не се знае обаче кой е бил преводачът. Материалите остават в Гърция. До ден-днешен обстоятелствата около смъртта на Кирил Маринчев остават неизвестни. От българска и гръцка страна цари мълчание.
Малко е да се каже, че бях потресен от разказа му. Но следните му думи няма никога да забравя: “След смъртта на Кирил по телефона ми се обади непознат глас и ми заяви: “Ти какво мислиш – ние сина ти убихме, че тебе ли ще пожалим!”
Тези закани продължиха месеци наред. Решил съм да си отида в Плиска. Там ще е по-добре и за мама, и за мен. Имам да се справям с много материали, ценни за православната ни вяра”. Посетих софийския му дом със съпругата си. Там беше и майка му, 90-годишната баба Мита.
Спомням си, че след дългия разговор на раздяла му препоръчах: “Христо, пиши! Опиши всичко, което знаеш, което си открил, узнал и което съхраняваш в паметта си. Доказателствата за делото на Българската православна църква - и то не само по нашите земи, а и в границите на днешна Гърция, Македония, Албания, Сърбия, не бива да пропадат. Така и себе си ще опазиш и от свои, и от чужди, ако утре те предадат”.
Христо ми обеща. “Аз, казва, някои неща ще споделя, още като пристигна, с ръководството на Историческия музей в Шумен. Имам материали, които съм показал само на “Д”. Само в Гърция съм открил 27 български манастири и църкви, които са били разрушени, унищожени и заличени”.
- Кога разбрахте, че Христо Маринчев притежава оригинала на “История славянобългарска”?
- След още няколко срещи в дома му и у нас Христо ми сподели: “Митко, у мен е оригиналът на “История славянобългарска”, написана лично от Паисий Хилендарски. Не искам да я оставям у дома, като замина за Плиска. Страхувам се да не изчезне и България и българите отново да се лишат от нея. Мисля на теб да я предам, ти да я съхраняваш. Не е сега времето тя да се показва, но такова време ще дойде...”
- А сподели ли ви механизма, по който “Историята” стига до България?
- Между моите колеги не е прието да се любопитства кой върху какво работи. Днес съжалявам, че поради тези възпитавани с години принципи спрях тогава Христо и не изслушах разказа му за начина, по който бе стигнала тази безценна книжка до България. Но, доколкото знам, а и се писа някъде, била е изнесена в торба с лешници.
Имало е и друг човек, който е помагал. Но не попитах тогава за него, за хората, които са го подкрепяли в неговото начинание. Те са съзнавали, че пренасянето на “Историята” от Атон не е кражба, а патриотично дело с изключително значение.
Защото оригиналът в продължение на много години бе лежал в каменните мазета на Атон и със сигурност щеше да изгние от влагата и мухъла.
- На мен ми си струва изключително опасно такава реликва да бъде пазена години наред в частен дом. Не би ли трябвало да е предадена в някакво хранилище – дори и секретно?
- Да, но е факт, че се е пазила в дома на Христо Маринчев. И каква висока цена заплатиха със сина си за това!
Явно Христо е нямал доверие на някои хора, затова се е обърнал към мен.
Сега ме е срам да го призная, но тогава му отказах категорично да взема оригинала на Паисиевата “История”. Обективно при мен нямаше условия тя да се опази. Посъветвах го да я предаде на държавните органи или на Божидар Димитров, тогава още нов директор на НИМ. Той ме послуша и после заминаха с майка му за Плиска.
- И така оригиналът се оказа в личния сейф на Бриго Аспарухов, но още преди 15 години някой изнесе този факт в медиите и цялата конспирация рухна. Как се разви обаче по-нататъшната съдба на Христо Маринчев?
- След време му гостувах в Плиска. Открих го в достроена стаичка до старата му наследствена къща. Беше в добро настроение, обладан от надежда, от вяра в бъдещето на православието. Разказа ми за образуването на Ортодоксалната банка в София, за отношението на някои ръководители към него, на съучредители и държавни чиновници, както и за грозното обогатяване на отделни лица покрай банката.
Непосредствено след тази среща месеци наред четох по вестниците най-различни материали от Българската православна църква и от МВР. Течеше разколът в БПЦ и в тях се изтъкваше, че Маринчев бил “ченгето”, че обкръжението му било все от близки нему хора, че стоял в сянка, но си бил построил вила във вилно място, оградено с бодлива тел. Кал, лъжи и мерзост.
- Намекнахте, че около внезапната смърт на вашия приятел от детинство и колега витаят много въпросителни. Всъщност кога се срещнахте за последен път с него?
- През 2000 година бях отново в Плиска. Този път с мен беше и брат ми – инж. Асен Гелков. Отбихме се да видим Христо. Посрещна ни жена му Бонка, която, плачейки, разказа: “Христо е в болницата. При него не пускат посетители.
Преди няколко дни ме извика съседката Мария Азгорова. “Тичай, вика, двама млади мъже с една луксозна кола видели Христо паднал на улицата”. От велосипеда си бил паднал. Лошо се ударил, та да отида го прибера. Хукнах аз.
И се уплаших: от устата му течеше кръв.
Панталоните и бельото му бяха целите в кръв. Единият от мъжете се обадил до Нови пазар да дойде “Бърза помощ”. Това ми каза съседката. После двамата се качиха в колата и си заминаха. Нито ми казаха кои са, нито закъде пътуват, нито къде да ги потърся. Линейката дойде, но местният лекар д-р Динев им каза, че Христо е по-добре и тя се върна обратно. Беше 1 септември 2000 г. Положението на Христо се влоши въпреки инжекцията, която му постави д-р Динев. Наложи се да го откараме в болницата в Нови пазар. Там след няколко дни Христо издъхна”.
Попитах Бонка: “Някой не потърси ли тези хора?”
Как тъй ще паднеш от велосипед и ще ти изтече кръвчицата?!
Оттогава ме гложди съмнението. И все си припомням думите на Христо за заплахите по телефона, че ще последва сина си на оня свят.
Едно интервю на Добринка Корчева
ОПЕРАЦИЯ "ЦИТАДЕЛАТА" - ШПИОНСКО-МОШЕНИЧИСКИТЕ ИГРИ НА ДС НА АТОН
В началото на 1970-те години агентите на българските тайни служби
“Държавна сигурност” (ДС) полагат максимални усилия да се внедрят в българския
манастир на Атон “Зограф”, пише във в. “Фигаро” Александър Леви.
Целта на сложната операция е не само да се установи контрол над “душите”
на обитателите му, но също така и да се сложи ръка върху богатството на Атон -
редки книги, икони и други религиозни и исторически реликви. Според изданието
информацията за тайната операция “Цитадела” все още е засекретена, а някои
учени се опасяват, че тя може да бъде унищожена.
Въпреки това, все пак съществуват някои доказателства: през януари бяха
отворени досиетата на йерарсите от Българската православна църква, сътрудничили
на ДС. “За “Цитадела” имахме нужда от висококвалифицирани агенти, които да
могат да живеят там дълго време, без да се издадат”, цитира вестникът досието
на Варненския митрополит Кирил, известен в ДС като “Агент Ковачев”.
Заедно с друг монах - Натанаил - той е сред избраните монаси,
завербувани още като младежи. Отначало те преминават инструктаж по основите на
разузнавателните дейности и конспирацията, а след това са изпратени да учат
богословие в Атина.
През 1976 г. на Ковачев е връчен специален фотоапарат и е изпратен на
първата си мисия, като му е поставена двойна задача: да изучи внимателно
материалното наследство на манастирите и да направи оценка на настроенията в
религиозната общност. Постъпилият в Зограф Ковачев описва подробно манастирските интриги,
фотографира ценни предмети, се казва в статията. От София идва указание да се
проучи по-обстойно съдържанието на манастирските библиотеки и Ковачев успява да
разузнае съкровищата на руския манастир “Св. Пантелеймон”. “Архимандрит Авел е
изпратен от Москва да ограби манастира, пише той в доклада си. Говори се, че
руснаците дори са предизвикали пожар, за да се улесни обирът. Московският
патриарх Пимен заминал с 300 куфара с ценни предмети, същото се говори за
митрополит Никодим.”
Освен това, агент Ковачев представя на ДС подробен анализ за влиянието
на гръцката църква върху полицията, армията и разузнавателните служби на
Гърция. Заради прекалено активната дейност на монаха на гръцкото
контраразузнаване е наредено да удвои бдителността при наблюдението на
чуждестранните “монаси с пагони”. През пролетта на 1979 г. гръцките власти
нареждат на Ковачев да напусне страната поради “превишаване на пълномощията”. Но твърде унизителните обстоятелства на експулсирането му от Атон -
влачат монаха за косите, лишават го от сан и го завързват на муле - насочват
към мисълта, че истинската природа на дейността му не е останала скрита от
вниманието на домакините, отбелязва вестникът. Няколко месеца след завръщането
си в София агент Ковачев е изпратен да представлява българската църква при
Московската патриаршия.
Междувременно полковникът от ДС Христо Маринчев изпраща на Атон втори
агент - монах Натанаил или “агент Благоев”. При четенето на докладите му става
ясно, че най-малко двама други монаси от
Зограф са вербувани от ДС, но не знаят за съществуването на “колегите”, което
им позволява да доносничат един за друг, пише вестникът. Въпреки това Натанаил
се радва на най-голямото доверие на ДС благодарение на лингвистичните си
способности и умението да установява добри отношения с гърците.
Той става по-добър шпионин и дипломат от Кирил. Най-малко два пъти се
оказва полезен за специалните служби: при откриването на недвижими имоти,
притежавани от монасите на континента, и при доказването на славяно-българския
произход на Зографския манастир, който Атина редовно се опитва да върне под
крилото си. Когато Натанаил се завръща у дома, по настояване на спецслужбите е
издигнат в сан архимандрит, после е изпратен в Регенсбург и Лондон, а през 1994
г. става Неврокопски митрополит.
Очевидно, продължава Леви, ДС се е готвила за най-важната си и дръзка
операция - извършената през 1988 г. кражба на оригиналния ръкопис на
“Славяно-българската история” - основополагащ текст за българската национална
идентичност, написана през 17 век от Паисий Хилендарски.
По признание на бившия офицер от ДС Бончо Асенов, тази кражба си остава
“най-добрата им операция”. ДС успява да замени оригиналния ръкопис с почти
перфектно копие, направено по шпионски микрофилми. След кратък престой в
Националния исторически музей на България, в началото на 1998 г. ръкописът е
върнат на атонските монаси от демократично избрания президент Петър Стоянов. Полковник Маринчев през 2000 г. отнася всички тайни в гроба, опява го
лично Варненският митрополит, който след работата си за ДС на Атон се е
превърнал в един от най-могъщите йерарси на БПЦ, пише в заключение в. “Фигаро”.
Източник svobodata.com
